- Някой им е подшушнал?
- Така мисли Дарвин, но няма значение. Заплахата отмина.
- Как започнахте да излизате с Алисън?
- Кой е казал такова нещо?
- Лу Кели.
Куин се втренчи в мен за миг.
- Щом искаш, наричай го излизане. Продължи само две седмици.
Кимнах и отпих от питието си. Той знаеше, че очаквам да ми каже как с Алисън са стигнали до сексуални отношения, след като от него се очакваше да я учи да убива хора. В крайна сметка го направи.
- Тя реши, че след като ти си мъртъв, може аз да я наема на високоплатената работа, която ѝ беше обещал. Не я обезкуражих.
- Куче такова.
- Вълк. И така, когато видя, че това няма да се случи, си тръгна.
- И повече не си я чувал?
Куин се засмя.
- Знам. Всеки би си помислил, че би се обадила на чувствителен мъж като мен, ако навън вали или ѝ е тъж- но, нали така?
Усмихнах се, като си го представих.
- А онзи от Синдиката Тексас? - попитах.
- Не се е занимавал с нея, доколкото ми е известно. Мисля, че си имаше достатъчно лични проблеми, докато се установи на власт.
Помълчахме малко, а после аз се изкисках.
- Какво? - попита той.
- Изпълни ли ти любовната си песен във вихъра на страстта си?
- Коя, онази, дето напомня улична котка с астматичен пристъп или пеещия кон?
- Аз помня коня.
Куин я изимитира и привлече вниманието на хората от съседните маси. Смях се както не се бях смял от времето с Катлийн.
Куин каза:
- Алисън наистина беше единствена по рода си.
- Катлийн също - допълних.
Куин кимна.
- И кога искаш да убия годеника ѝ?
51
Естествено, че не исках Куин да убива годеника на Катлийн, но оцених жеста му.
По дяволите, аз самият си бях помислил да го убия, за да съм отново с Катлийн, но както каза Кали, когато обсъждахме оттеглянето от бизнеса, всеки път, щом си го помислех, ми идваше акълът.
С Куин си поръчахме пържолите с макарони със сирене и трюфели за гарнитура. С вечерята пихме превъзходно каберне „Оракъл“ 2004 година от лозята на семейство Майнър.
- Ям така само когато съм сам или с някого - казах.
- Точно това трябва да правиш - насърчи ме той. - Продължавай така, яж по същия начин и ще си върнеш силите, преди да се усетиш.
Бях готов да споделя с Огъстъс колко ми е липсвал, но промених решението си в последната секунда. Не си струваше след всички лъжи, които ми беше наговорил.
- Какво те води във Филаделфия?
- Дойдох да те видя.
Изкриви лицето си по начина, който разпознавах като усмивка.
- Колко мило - зарадва се.
- Хора като нас - допълних - не могат да си позволят да имат много приятели. Харесва ми мисълта, че мога да разчитам на теб и на Кали.
Куин заяви:
- И при мен е така. Трябва да ми платят много, за да убия теб или Кали.
Казано от Куин, това си беше направо комплимент. От друга страна беше страшничко да знам, че този чудовищен мъж, който би се съгласил да ме убие, ако му предложат точната сума, е най-близкият ми приятел.
Хвърлих му един поглед и се загледах в жените, които минаваха по тротоара пред ресторанта, замислих се дали екипът ни от хирурзи е в състояние да направи нещо за страховитите му малформации. Реших, че не.
Куин не беше грозен като Джоузеф Мерик, Човека слон, но Мерик поне беше прекарал две години на този свят като нормално човешко същество, преди по лицето и главата му отново да започнат да се появяват израстъци. Куин беше такъв по рождение и възгледите му за света се бяха формирали в отговор на реакцията на околните към него.
Лекарите не бяха достигнали до съгласие относно произхода на заболяването му, но преобладаващото мнение сочеше към синдром на Протей, толкова рядко срещан, че в света имаше документирани по-малко от сто случая.
Протей би обяснил деформациите върху едната половина на лицето и главата на Куин, но в никой от познатите случаи не се срещаше разноцветното набраздяване, което покриваше лявата част на лицето и врата му. Не беше кожно заболяване и кожата му не излъчваше миризма, така че една от теориите твърдеше, че петното е огромен цветен родилен белег.
Като теглиш чертата, Куин се доближаваше по външност повече до Джоузеф Мерик, отколкото до Брад Пит. Както може да се очаква, социалният живот на Куин не беше особено ангажиран и това положение му осигуряваше възможността дълго да се взира влюбено във всички жени, които попадаха в полезрението му.
Тънка като модел красавица влезе в основния салон на „Смит и Воленски“ и седна на маса, където я чакаха трима костюмари. Лъскавата ѝ платиненоруса коса беше подрязана до раменете, моравият ѝ грим напомняше бойна окраска.