Тя отговори:
- Тялото ти реагира на неща, които изглеждат реални, независимо дали са такива. Ако например ударя сестра Карол в корема без никаква причина, тя ще се превие от болка. Ако утре посегна да я ударя, но спра юмрука си точно преди да го направя, тя вероятно пак би се превил, за да се защити от въображаемия удар.
- Значи не е важно самото насилие, а начинът, по който го възприемам.
- Стига ти да ръководиш убийството и да си убеден, че то не е свързано с нечия идея за забавление, ще се справиш.
Попитах:
- Надин, какво ще правиш, когато си тръгнеш оттук?
- Ще си отида у дома и ще се науча как да се забавлявам със собствения си живот. Имам намерение да покажа любовта си към племенниците си и да се сприятеля с някого от квартала.
- Спечелила ли си достатъчно, за да се пенсионираш?
- Да, със спестяванията ми и състоянието, което Дар- вин ми плаща, за да се занимавам с теб, съм осигурена за цял живот.
- Значи приключихме?
- Заради теб бих се отказала от пенсионирането по всяко време.
- Ще разговаряш ли с мен като с приятел? Ще ми помагаш ли да преживявам тежките моменти?
- Не ставай смешен. Щом си тръгнеш оттук и ти се прииска да говориш с мен, ще е необходимо само да бръкнеш в джоба си.
- Звучиш строго - казах, - но виждам усмивка на лицето ти.
- Не казвай на никого - помоли Надин.
Това се случи преди една седмица. Сега с Кали до мен, скърбяща за Куин по свой тих начин, се замислих как ще възприемат смъртта му другите хора в живота ми. Кат- лийн и Ади бяха очаровани от Огъстъс и го приеха с отворени обятия. Той беше пазил Ади денонощно в центъра по изгаряния, когато бандитите на Джо Демео искаха да я убият. Беше ми казал хубави неща за Катлийн първия път, когато се опасявах, че ще я загубя. Според нея самата точно Куин ѝ беше помогнал да ме види в различна светлина.
Продължавах да увеличавам разстоянието между нас и мъртвия ни приятел.
- И какво ще стане сега?
- Ще спасим Алисън.
53
Стаята за мъчения на Куин беше мазето на една изоставена сграда в усамотен район на града. Сградата беше негова собственост, така че не се притесняваше от вложенията, които беше направил. Бях влизал преди и си спомнях, че беше сложил сифони на пода, беше подсилил стените и ги беше звукоизолирал със същия материал, който използват в модерните кина.
Когато отбих към паркинга, ми хрумна нещо - спомних си го от последното си посещение тук: освен че беше отличен саксофонист, Куин беше истински майстор готвач. Прогаряше кожата на жертвите, които измъчваше, със същата кухненска горелка, с която карамелизираше захарта върху крема брюле, който приготвяше.
На паркинга нямаше осветление, затова спрях и оставих фаровете включени, за да мога да огледам сградата отвън. Взех една чанта с инструменти от багажника и я метнах на рамото си. Кали слезе, застанахме до колата и се загледахме в сивата изоставена постройка. За да бъда точен, основният цвят беше сив, но имаше избледнели и олющени участъци, които разкриваха предишната боя. Бих казал, че тухлите бяха боядисвани поне три пъти през годините. На половин метър от горния ръб на сградата имаше ръждясали тръби, разположени хоризонтално, които преминаваха по страничната фасада.
- Не виждам жици - сподели Кали. - Мислиш ли, че има аларма?
- Няма начин. Последното, което би искал, е да привлече хора на работното си място.
- Работното му място - повтори тя.
Докато стояхме мълчаливо за момент, някак почувствах, че съм постъпил правилно. Накрая Кали заговори.
- Тази вечер ми стана малко зле, докато закачах устройството.
- Огъстъс винаги е живял на ръба - казах, - но този път прекрачи границата.
Кали поогледа сградата още малко.
- Щеше да е трудно да спасим Алисън, ако той беше жив.
- Нямаше да е лесен противник.
Кали попита:
- Наистина ли мислиш, че след всичко това ще бъде достатъчно нормална, за да работи за Вътрешна сигурност?
Отговорих с въпрос:
- Някой от нас да е нормален? По дяволите, това изживяване може дори да я направи по-добър агент.
Кали кимна.
- Готов ли си?
Пъхнах ръка в джоба си и стиснах сребърния долар, насладих се на тежестта му както десет хиляди пъти преди това.
- Да я измъкнем оттук - казах, - ако предположим, че още е жива.
- Да я измъкнем при всички положения - допълни Кали.
54
Ако нахлуете през предната врата, както направихме ние, ще се озовете в малко входно пространство със стени от армирано стъкло, от което се вижда голямото помещение отзад. Светнахме химикалките си фенерчета, отворихме вратата и попаднахме в усоен стар склад, чийто безупречно чист бетонов под ме изуми. Почудих се колко ли пъти в месеца се налагаше Куин да го търка, че да няма никаква мръсотия и кръв.