Движехме се бавно, но сигурно към малката бетонова стая, където мислех, че е затворена Алисън. Повиках я по име, но не последва отговор.
- Помогни ми да открия контакт - помолих.
- Токът е изключен - отговори тя, - а се съмнявам да искаш да включиш главния бушон и да осветиш цялата сграда.
- Той държи лампите загасени, но контактите работят.
Открихме един достатъчно близо, че да включим удължител. Кали освети чантата ми, за да мога да извадя инструмента, който ми беше необходим.
- Никога няма да успееш да влезеш през тази врата - усъмни се тя.
Права беше. Вратата и касата бяха направени от трийсет листа студено валцована стомана. Куин ми беше казал, че на всеки двайсет и пет сантиметра е подсилена с решетка от стоманени пръти, а кухините между тях са запълнени с високоякостен бетон. Вратата имаше три ключалки, защитени срещу чупене и шперцове, и греда от закалена стомана.
- Ще вляза през бетоновата стена - заявих.
Кали освети тази част от склада с фенерчето си.
- Каква е тази стая? - попита тя.
- Стаята за изтезания. Ако искаш, донеси си стол да седнеш. Няма да стане бързо.
- Дали колата е в безопасност навън?
- Вероятно. Хората от околността са виждали Куин. Съмнявам се, че искат да си спечелят враг в негово лице.
Кали тръгна за стол, а аз нагласих бургията в средата на стената на около деведесет сантиметра от пода и започнах.
Щом Кали се върна, седна на стола и попита:
- Огъстъс наистина ли повярва, че си съгласен да си наемете курви заедно?
- Мисля, че да.
- Правили ли сте го преди?
- Не.
- Не ти се е случвало да се напиеш и да си кажеш какво толкова?
- Никога - отговорих.
- Помниш ли първия си път?
- С курва?
- Аха.
- Никога не забравяш първата - споделих.
- Сигурно.
Извадих бургията от дупката, за да видя как напредвам.
Кали предложи:
- Разкажи ми.
Обърнах се и я изгледах.
- Какво, за първия път когато спах с курва?
Тя кимна.
- Целенасочено?
Тя се засмя, а аз продължих да работя по стената и се замислих за това.
- Не гарантирам, че беше проститутка - започнах, - но със сигурност беше стриптизьорка.
Беше лято и точно бях завършил училище. След няколко месеца щях да служа като снайперист в армията, но точно тази вечер бях в Босиър Сити, Луизиана и планирах да отида с един приятел в един от стриптийз клубовете на Босиър Авеню. Той така и не се появи, затова си тръгнах с кльощава стриптизьорка с мръсна руса коса един час преди да затворят и я заведох в долнопробен мотел край четирилентова магистрала, където шмръкнахме по малко кокаин от покрития с петна фурнир на дървена маса.
Тя свали гащичките си, седнахме на ръба на леглото и започнахме да се натискаме.
Някой отвори вратата с шут и ни стресна. Мъжът ѝ, един от биячите в заведението, за когото беше пропуснала да спомене, насочи 38-калибров към лицето ми, вдигна предпазителя и ми нареди да започна да се моля.
В истинския живот човек няма куража да се изправи пред някой напълно непознат и да му пръсне мозъка, та дори човекът да е гадно копеле, та дори непознатият да се натиска в хотелска стая с полуголата му жена. Тогава нямах никакъв житейски опит, на който да се позова, но се доверих на интуицията си.
Казах му:
- Аз не знам молитви, но вие знаете за каква жена сте се оженили. Като ме убиете, няма да я промените.
Едрият мъж влезе в стаята и вратата остана отворена зад гърба му. Беше сцепена при бравата, но все още висеше на пантите, а касата беше непокътната. Спогледахме се и се измерихме един друг, както правят мъжете преди бой. Чувах как жена му зад мен енергично ми приписва вината. Твърде описателно му се оправдаваше, че била ужасно надрусана, а аз съм се възползвал. Не ми се щеше да се фокусираме точно върху това и се отправих към вратата. Знаех, че ще опита да ме удари, като минавам покрай него и се свих, когато замахна. Добре се справих, но той ме закачи и ожули странично главата ми с дръжката на пистолета и аз се извъртях. Залитнах, докато излизах през вратата и леко се подхлъзнах върху чакъла на паркинга, преди да хукна. Чух, че тича след мен, но не беше достатъчно бърз. След двайсетина метра се отказа и извика:
- Махай се оттук, мамка му! Ако те видя още веднъж, мъртъв си! Чуваш ли ме?