- Той умря ли? - попита Кали.
- От удара на кльощаво десетгодишно хлапе? Няма начин. Не бях изминал и двайсет метра, когато чух покрай ушите ми да профучават камъни. Кучият син се опита да ме убие.
- Ти какво направи?
- Затичах се като луд!
Кали се засмя.
- Застрашил си живота си заради костенурка?
Аз също се засмях.
- Май да.
- Намирам го за благородно.
- Ъхъ.
- Донован Крийд, костенурката нинджа.
Бургията премина през стената и втората дупка беше готова, на около два сантиметра от първата. Извадих от чантата чук и длето и започнах да къртя. Длетото бързо свърза дупките и вече можех да пъхна два пръста в отвора.
Приближих уста до отвора и казах:
- Алисън, аз съм Донован Крийд. Знам, казали са ти, че съм умрял, но съм си съвсем жив и ще те измъкна оттук. С мен е приятелката ми Кали Карпентър, тя ще те спаси.
- Ммм... Ммм - измуча Алисън.
- Пази си силите! - викнах през отвора.
Кали попита:
- Колко остава?
- Най-много петнайсет минути.
- Как е възможно?
- Стената започва да губи якост - обясних.
Извадих фреза за бетон и започнах да прорязвам вертикална линия от центъра на дупката. Щом направих прорез с дължина около шейсет сантиметра, обърнах се към Кали:
- Виждаш ли? Направо сме вътре.
- Мина повече от половин час - възрази тя.
Изгледах я по начин, който означаваше, че аз върша цялата работа и я попитах:
- Удобен ли ти е столът?
- Зависи колко още ще се наложи да седя на него.
- Най-много пет минути.
После извадих голям чук с плоска глава.
56
Четирийсет минути по-късно връчих на Кали фрезата за бетон и обясних как да реже хоризонтално от двете страни на трийсет сантиметровата дупка, която бях успял да направя. След питиетата, обилната вечеря и физическото натоварване се усещах направо скапан. Бях подгизнал от пот, въпреки че в сградата беше хладно. Вратът и раменете ме боляха. Седнах на стола, като се надявах да си възвърна силите.
Седях и светех към стената с фенерчето, както тя досега. Светещата химикалка светеше достатъчно силно, за да очертава тялото ѝ идеално. Прорезът, който правеше, беше на около шейсет сантиметра от пода и се налагаше да приклекне и да се подпре на коляно, докато работи. Споменах ли няколкото питиета и зяпането на жени по-рано същата вечер? Някак светлината от фенерчето се отмести от дупката в стената и се озова върху идеалните задни части на Кали.
- Ако обичаш! - подразни се тя.
- Обичам и още как.
- Приятел - възрази тя, - опитваме се да спасим човешки живот.
- Разваляш ми удоволствието.
Неохотно насочих лъча обратно към стената. След двайсет минути дойде ред на финалните удари с чука, за да мога да направя достатъчно голям отвор, че Кали да се промъкне вътре и тя го направи. Взе фенерчето със себе си и остави моето на земята, за да стане по-светло.
Можех да промуша само главата си, но беше достатъчно, за да видя, че стаята на Алисън беше тясна, с легло, телевизор, тоалетна, мивка и малък хладилник, където вероятно имаше храна и вода. Алисън обаче нямаше достъп до тези удобства. Беше чисто гола, прикована към стената. Устата ѝ беше залепена с лепенка, омотана около цялата ѝ глава. От горната и долната страна на лепенката се виждаше червена топка, която Куин беше пъхнал в устата ѝ.
Нямах представа от колко време беше прикована към тази стена, но изглеждаше поне с тринайсет кила по-слаба от последния път, когато я бях видял. Освен това очевидно изпитваше зверски страдания, а под нея имаше голяма локва от урина. Кали се обърна към мен и попита:
- Ами сега?
Отдръпнах се от отвора и извадих ножица за арматура от чантата си с инструменти. Подадох я на Кали. Оставих я да отреже белезниците и тя каза:
- Донован, остави ни за малко насаме.
Отново се отместих от отвора, докато Алисън използва тоалетната. Чух Кали да ѝ обяснява:
- Ще боли по-малко, ако я махна бавно - после чух отлепването на лепенката от устата на Алисън. Тя започна да се дави, да кашля и да плюе. Кали не спираше да ѝ говори: - Всичко е наред, Куин е мъртъв, всичко ще бъде наред.