60
Бяха ми нужни четири вечери да завърша жилищното си пространство в Дънвеган и няма да познаете, Фатхи така и не се появи в Атланта. Това е проблемът при работата с информатори: обикновено са работни пчелички, които се добират до нещо повече от слухове. Аз обаче бях готов да убия двамата местни водачи и го направих без затруднения.
Проследих ги до много оживено заведение в центъра на Атланта. Имаше толкова много хора, че ми бяха нужни десет минути само да ги намеря. Седяха сред група хора, които гледаха как две стегнати жени танцуват на най-силната музика, която бях чувал. На всеки трийсет еекунди светлината в мрачното помещение загасваше напълно, започваха да примигват прожектори и от всички страни да проблясват светлинни лъчи.
Беше идеално място за убиване.
Настаних се зад терористите със спринцовка във всяка ръка и зачаках примигването. Щом започна, забих иглите в тила на всеки от тях и се отместих, за да паднат на пода. Няколко хора изпищяха, но танцьорките не спираха да танцуват, музиката звучеше оглушително и бях излязъл, преди някой да разбере какво се е случило.
Новата ми квартира беше завършена, но нямаше да е възможно да се преместя в продължение на седмици, тъй като строителният екип беше още на обекта. Имаше време до двете седмици, които планирах за обучението на Алисън. Вечерята с Кали и Ева се отложи два пъти заради изтощителните тренировки и изпълненията на Ева, но бях получил потвърждение, че ще се състои в събота.
Разполагах с три свободни дни и реших да се видя с доктор Надин Крауч в Джаксънвил, Флорида. Срещу пет хиляди долара и ваканция на плажа Надин се съгласи да подготви дъщеря ми Кимбърли за новината, че съм жив.
Можех да се свържа с Кимбърли и по-рано, разбира се, но исках да се уверя, че няма да последва рецидив. Сега, след като бях убил умиращ мъж и двама терористи, без да се случи нищо, реших че вече всичко ще бъде наред. След като бях загубил толкова време от живота на Кимбърли, планирах да го наваксам и щях да започна веднага. Но първо трябваше да подготвя почвата. Не можех просто да се появя пред нея с новото си лице и да кажа:
- Здрасти, Ким, аз съм мъртвият ти татко.
Кимбърли беше наследила всичките ми имоти - или по-точно всички имоти, упоменати в завещанието ми и придружаващите го документи. Аз, разбира се, имах скрити пари в сейф, в случай, че се наложи да симулирам смъртта си.
Лу Кели се беше чувал с Кимбърли няколко пъти през изминалите години, но за пръв път се бяха срещнали на погребението ми. Оттогава той ѝ се обаждаше всеки месец да провери как е. Именно Лу беше предал „правния документ с последната ми воля“ на адвокатите, които да извършат прехвърлянето на имотите, така че изглеждаше нормално Лу да ѝ се обади за това. Той записа разговора и ми го прати в аудио вариант.
- Искам да се срещнеш с някого - каза Лу. - Това е доктор Надин Крауч. Беше психотерапевт на баща ти.
- Сигурно има някаква грешка, господин Кели - отвърна Кимбърли. - Няма начин баща ми да е посещавал психотерапевт.
- С баща ти имаха само няколко срещи през последната година. Но тя разполага с информация, която би искала да чуеш.
Остана безмълвна за миг, а после въздъхна.
- Не съм убедена, че искам да чуя, господин Кели.
- Кимбърли, ще се наложи да ми се довериш.
- Вие очевидно знаете за какво става въпрос - досети се тя. - Кажете ми сега.
- Надин така или иначе ще бъде в Джаксънвил тази седмица. Там са и новините, които има за теб. Да кажем, че тя е по-подготвена да ти ги представи.
Кимбърли се съгласи за среща във фоайето на хотела, където беше отседнала Надин. Кимбърли се появи и двете си размениха любезности. След малко Надин предложи:
- Виж какъв прекрасен ден е. Искаш ли да се поразходим по плажа, докато поговорим?
Никога не бях посещавал плажа в Джаксънвил и останах приятно изненадан от това, което видях. Разположен на бариерен остров източно от града, плажът Джакс предлагаше много пясък, достатъчно сърфисти, без да са прекалено много, и не беше твърде пренаселен. С Надин и Кимбърли се разходихме по плажа в северна посока, въпреки че аз вървях на петдесетина метра по-назад. Аз бях едрият мъж с бейзболна шапка на Пен Стейт, слънчеви очила и слушалки в ушите. Слушалките ми позволяваха да чуя разговора им.
Надин започна:
- С баща ти много пъти сме разговаряли за теб.