Зачудих се дали Кали не беше направила нещо, за да се променят теглото и чертите на лицето на Ева. Половин капка арсеник, приемана веднъж седмично, може да понижи теглото и да придаде на кожата вид, като на тази на Ева.
Кали ме дебнеше като ястреб, видя че се загледах и вероятно се досети какво си мисля. Поклати глава, за да ми напомни съвсем леко, че съм на нейна територия и животът ми е в ръцете ѝ. Кимнах в отговор, като се надявах че ще го възприеме като: добре, не е моя работа, всичко е наред.
Намирахме се в луксозния мезонет на Кали и Ева с гледка към Вегас. Цената на такива имоти започваше от два милиона долара, а по вида на довършителните работи, обзавеждането и тапетите по стените бих казал, че цената на този беше близо три.
Оказа се, че Ева е истински майстор готвач. Беше приготвила чудесна вечеря от четири ястия, като за всяко беше подбрала подходящо вино. При всеки мой комплимент към Ева Кали грейваше. Очевидно Ева беше съкровище.
Мобилният ми телефон звънна. Проверих кой е номерът и се оттеглих във преддверието.
- Как е, Сал?
- Прочете ли днешния вестник?
- Кой точно?
- Синсинати.
- Аз съм във Вегас, Сал.
- Така ли, хубаво. Тъй де, във вестника пише, че някой... как му се вика... дарил анонимно двеста хиляди долара за обучението на децата на Майрън Голдстийн в „Дартмът“.
- И?
- Как ти се струва това?
- Струва ми се, че децата му биха предпочели той да е жив.
- Моите не биха - каза той.
- Недей да се подценяваш, Сал, сигурен съм, че децата ти те обичат.
- Повече обичат парите, секса и наркотиците.
- Но и ти се нареждаш в списъка.
Той се замисли за миг.
- Да. Още съм някъде на опашката.
- Не изпадай от списъка, Сал. Само това има значение.
Приключихме разговора и открих момичетата в кухнята.
- Нека помогна с чиниите - предложих
- Не, моля те - отвърна Ева. - Настанете се с Кали в дневната. Аз приключвам и ще дойда след няколко минути.
Кали ме заведе в дневната.
- Е? - попита.
- Същинска кукличка.
- Казах ти.
- Така е. Виж, Кали, ако ви се иска да правите нещо пред мен или да се шляпнете или погъделичкате, предполагам знаеш, че нямам нищо против.
- Да се шляпнем и да се погъделичкаме? О, боже мой!
Погледнах я. Може Ева да беше очарователна, но Кали беше несравнима. Беше облечена в тъмносини тесни джинси с висока талия и тениска с остро деколте и паднал ръкав. Косата ѝ тази вечер беше бухнала като наелектризирана. На облегалката на стола ѝ висеше тъмносиня кожена чанта „Диор“ с каишки. Китката ѝ беше украсена с гривна с голям диамант.
- Явно добре си се справяла без мен през последните три години - казах.
- Момичетата трябва да се справят - отговори тя. После замълча. В погледа ѝ се появи нещо едва доловимо и леко промени изражението ѝ.
Бях прекарал повече от три години извън строя и рефлексите ми не бяха в най-върховата си форма. Инстинктите ми обаче още бяха добри.
- Мислиш за нещо, нещо, което не ми казваш - подхвърлих.
- Да.
Тя се изправи, пристъпи към прозореца и застана там с гръб към мен. Дадох ѝ малко време. От моето място виждах единствено черното небе на Вегас и цветната мъгла на казината през прозореца, затова се съсредоточих върху идеалните задни части на Кали, те несъмнено превъзхождаха гледката, в която се взираше тя. Още преди три години си беше абсолютна десятка. Някак обаче се беше разхубавила.
Обърна се с лице към мен.
- Заради Катлийн е - сподели.
- Какво за нея?
- Насрочили са дата.
Новината не би трябвало да ме шокира. Все пак знаех, че са сгодени. Но думите на Кимбърли изведнъж зазвучаха в ушите ми. Катлийн заслужаваше да знае. Може и да не съм най-подходящият мъж, в когото да се влюби, но преди три години тя ме избра със съзнанието, че по света има и по-добри. Ади със сигурност заслужаваше по-добър баща от мен, но беше възможно тя да не иска най-добрия баща на света. Може би Ади щеше да предпочете мен въпреки недостатъците ми. Изводът: Катлийн имаше право да избере.
Последното нещо, което ми каза Кали, преди да се тръгна беше:
- Ако искаш Катлийн, по-добре побързай!
Последното, което аз попитах Кали, преди да си тръгна, беше:
- Спомняш ли си как когато си била малка след нападението си се взирала в прозореца с часове?
- Разбира се.
- Опитвала си се да разбереш как са сглобени дървените парчета, онези от рамката на прозореца.