- Тате! - писна тя.
- Звучиш чак прекалено щастлива - казах.
- Личи ли ми?
Ох, помислих си. Влюбена е.
- Кое да си личи?
- Влюбена съм.
- Още си малка - отвърнах инстинктивно.
- О, татко - възрази тя, - вече съм в гимназията.
- Значи си малка. А и ти остава още един семестър, за да станеш гимназист.
- Това е подробност - пренебрегна забележката ми тя, - като се има предвид, че учебната година започва след десет дни.
Въздъхнах.
- Казва се Чарли - продължи тя.
- Моля те, кажи ми, че не е Чарли Мансън.
От другата страна на телефонната линия, в Дарнел, Западна Вирджиния, дъщеря ми се изкикоти.
През следващите петнайсет минути си поговорихме за книги, които сме чели, музика, която харесваме, летни почивки, които възнамерявахме да организираме някой ден. Попитах я колко сериозна е връзката ѝ с Чарли и тя смени темата на разговора.
- Мама обади ли ти се? - попита тя.
- Скоро не е.
- Ще го направи.
Простенах.
- Какво има сега?
- Разбрала е за Катлийн. Приятелката ѝ Ейми ѝ е казала.
Знаех, че някога трябва да се случи. Преди няколко месеца бившата ми съпруга Джанет беше сгодена за бившия побойник на съпруги Кен Чапман. В опита си да накарам Джанет да се откаже от женитбата с този кретен, срещнах Катлийн, бившата съпруга на Кен, и се влюбих в нея.
- Татко?
- Тук съм, милинка.
Замислих се колко ли знае Джанет за Катлийн. Дали само, че се виждам с бившата съпруга на бившия ѝ годеник? Или някак е разбрала, че жената, отишла в дома на Джанет и представила се за бившата на Кен, всъщност беше проститутка, която наех да се престори на Катлийн; проститутка, която излъга, че я е пребил Кен Чапман.
Каквото и да знаеше Джанет, колкото и да беше ядосана, беше си струвало. Бях провалил женитбата. Знаех от личен опит за склонността на Джанет да командва мъжете. При цялото насилие в миналото си Кен Чапман щеше да я убие.
Кимбърли усети, че се разсеях.
- Чу ли какво ти казах?
- Каза, че мама знае за Катлийн и ще ми се обади.
- Това беше предишното. Сега те попитах дали с Катлийн живеете заедно.
- Сложно е.
- Татко, защо когато говориш за Чарли всичко е точно и ясно, а когато аз говоря за Катлийн, е сложно?
Замълчах за миг, преди да отговоря.
- Ще ми се да имах по-добър отговор, но истината е, че си права.
- Абсолютно права! Все пак съм ти дете.
- Така е - промълвих. - Ето ти неофициалната информация.
През следващите няколко минути ѝ споделих чувствата си към Катлийн и това, че оставам при нея, когато съм в Ню Йорк. Разказах ѝ за Ади Доус и за усилията на Катлийн да я осинови. Щом приключих, настъпи кратко мълчание.
- Добре ли си? - попитах.
- Осъзнаваш ли, че за пръв път се държиш с мен като с възрастен човек?
- Че как иначе? Ти си вече в гимназията.
- Опитай да си спомниш това следващия път, когато се разтревожиш за мен и Чарли.
- Уф - изсумтях. - Като спомена Чарли, доколко познаваш хлапето?
Кимбърли започна да ми обяснява, че бил на двайсет и една, но се разсеях когато доктор Хеджпет дръпна завесата и влезе в стаичката ми. Направих му знак да изчака момент. Нацупи се, че използвам мобилен телефон в спешното отделение, но беше така любезен да изчака.
- Извинявай, миличка. Би ли повторила?
- Казах, не си го помисляй, татко. Недей да полудяваш и да проверяваш миналото на Чарли. Свестен е. Баща му е известен адвокат.
- Адвокат? По-скоро бих ти позволил да излизаш с Чарли Мансън, отколкото с адвокат.
Тя въздъхна.
- Не той е адвокат, а баща му. Виж, просто обещай да не го проучваш.
- Обещавам.
- Добре - успокои се тя. - Сега си прекарай добре с Ади. Явно е чудесна. И, татко?
- Да?
- Радвам се за теб. И те обичам.
- И аз те обичам, миличка.
Изключих телефона и доктор Хеджпет съобщи:
- Както и предполагах, сърцето ви е като на лъв.
- Кимнах.
- Имало ли е болка след теста?
- Никаква.
- Стомашно неразположение?
Поклатих глава.
- Още не.
- Може да минат до четиресет и осем часа, преди хранителното отравяне да се прояви - обясни той.
- Обикновено кога се случва?
- Между шестия и осмия.
- Значи това още не е изключено - казах.
- Да, но доста ви натоварихме на бягащата пътека. Справихте се отлично. Дори и в начален етап на хранително отравяне се очаква да имате стомашни спазми. Това ме навежда на мисълта, че проблемът не се дължи на такова нещо.
Подаде ми лист с име и телефонен номер.
- Психиатър? - попитах.
- В случай, че искате да се срещнете с някого тук, а не във вашия град.