Втренчих се в него.
— Има много мъжкарски глупости наоколо, Ричард. Поне знаеш, че са глупости.
— Може ли този шовинистично настроен мъжки вълк да те целуне?
— Винаги.
Той наклони лицето си надолу, а аз се изправих на пръсти, за да докосна устните му с моите, подпряла ръката си на гърдите му за опора. Можехме да се целуваме и без да заставам на пръсти, но Ричард трябваше да се грижи за разтягането на врата си.
Тази целувка беше по-бързо от обикновено, защото по гърба ми пълзеше едно усещане, точно като сърбеж, отзад между плешките. Знаех, че се дължи на въображението ми, но се чувствах твърде разголена отвън на открито.
Ричард го усети и продължи напред. Застана до шофьорската врата на колата си и я отвори, накланяйки се, за да отключи и моята. Не дойде да ми отвори вратата. Знаеше си го по-добре и от мен. Можех да си отворя сама проклетата врата.
Колата на Ричард беше един стар Мустанг, някъде от шейсетте, Mach One. Знаех всичко това, защото той ми го беше казал. Колата беше оранжева, с черна състезателна шарка. Седалките бяха от черна кожа, но предните бяха малки, достатъчно, че да можем да държим ръцете си, когато той не държеше скоростния лост.
Ричард тръгна по 270 Южен булевард. Трафикът в петък вечер се разливаше около нас в ярки искри от светлини. Всички навън бяха тръгнали да се радват на почивката си. Чудех се колко от тях са преследвани от наемен убиец. Басирах се, че съм една от малкото.
— Тиха си — каза Ричард.
— Да.
— Не искам да питам за какво си мислиш. Мисля, че мога да позная.
Погледнах го. Мракът в колата се обвиваше около нас. Колата нощно време е като свой, собствен малък свят, успокоителен, тъмен и интимен. Светлините от околния трафик профучаваха през лицето му, осветяваха го, след това отново ни потапяха в тъмнина.
— Откъде знаеш, че не мисля за това, как ще изглеждаш без дрехи?
Той бързо се ухили.
— Шегичка.
Усмихнах се.
— Съжалявам. Никакви сексуални закачки, докато не реша да ти скоча.
— Това е твое правило, не мое — каза Ричард — Аз съм голямо момче. Залей ме с всички сексуални шегички, които се сетиш, ще ги понеса.
— Ако не спя с теб, просто няма да е честно.
— Остави мен да се притеснявам за това — предложи той.
— Защо, господин Зееман, да не би да ме каниш да си направим сексуална увертюра?
Усмивката му се разшири, белота в мрака.
— О, моля те.
Извих се към него, колкото ми позволяваше колана, поставих ръката си на гърба на седалката му и спрях лицето си на сантиметри от гладката кожа на врата му. Поех си дълбока глътка въздух и после го издишах бавно, толкова близо до кожата му, че дъхът ми се върна обратно към мен като топъл облак. Целунах извивката на врата му, плъзгайки устни леко нагоре-надолу по кожата му.
Ричард изпусна малка, доволна въздишка.
Свих коленете си върху седалката, опъвайки колана, така че да мога да целуна голямата вена на врата му, извивката на челюстта му. Той обърна лицето си към мен. Целувахме се, но нервите ми не издържаха. Обърнах лицето му напред.
— Ти си гледай пътя.
Той превключи лоста, горната част на ръката му се отърка в гърдите ми. Въздъхнах срещу него, пъхнах ръката си между неговите и се притиснах към рамото му.
Постояхме така около секунда, после той се притисна търкайки се, към мен. Дръпнах се от рамото му, потъвайки обратно в седалката си. Не можех да си поема дъх, а пулсът удряше в гърлото ми. Аз потръпнах, обвивайки ръце около себе си. Усещането от тялото му до моето, накара пространството наоколо да ми отеснее.
— Какво не е наред? — попита той. Гласът му беше нисък и мек.
Поклатих глава.
— Не можем да продължим да го правим.
— Ако спираш заради мен, да знаеш, че аз се наслаждавах.
— Аз също. Това е проблемът — казах.
Ричард си пое дълбоко въздух и го изпусна въздишайки.
— Това е проблем, само ако ти го направиш такъв, Анита.
— Да, точно така.
— Ожени се за мен, Анита и всичко това ще бъде твое.
— Не искам да се оженя за теб, само защото те желая.
— Ако беше само заради секса, нямаше да ти предлагам да се ожениш за мен — каза Ричард. — Но това е и да се гушкаме на дивана, гледайки Singing in the Rain, и да ядем китайско, знаейки, че трябва да вземем допълнителна порция раци Рангун. Мога да поръчам и за двама ни в повечето ресторанти в града.
— Искаш да кажеш, че съм предсказуема?
— Недей така. Не омаловажавай нещата — каза той.
Въздъхнах.
— Съжалявам, Ричард. Нямах това в предвид. Аз само…
Не знаех какво да кажа, защото той беше прав. Денят ми беше по-пълен, когато беше споделен с него. Купих му чаша, която просто видях в магазина. Върху нея има вълци, които казват: „В дивата гора Бог е надеждата на света — голямата свежа, полезна, непроменена дива гора“. Това е цитат от John Muir. Без специален случай, просто я видях, знаех, че Ричард ще я хареса и я купих. Поне дузина пъти на ден чувах нещо по радиото или в разговор и си мислех, трябва да го запомня и да го разкажа на Ричард. И Ричард беше този, който ме заведе на първото ми наблюдение на птици в естествена среда след колежа.