Имам степен по биология, свръхестествена биология. Някога си мислех, че ще прекарам живота си като полеви биолог, като свръхестествена версия на Джейн Гудол3. Наслаждавах се на наблюдението на птиците отчасти, защото той беше с мен, отчасти защото го бях правила с удоволствие преди години. Чувствах се така, сякаш съм забравила какъв беше животът ми преди оръжието или извън гробището. Бях живяла в кръвта и мъртвите толкова дълго; после се присъедини и Ричард. Ричард, който също беше навътре в странните истории, но успяваше да контролира живота си.
Не можех да се сетя за нищо по-добро от това просто да се разхождам с него; сутрин първо да докосвам тялото му или да знам, че се прибирам при него. Да слушам колекцията му от записи на Роджърс и Хамърстийн4, да наблюдавам лицето му, докато гледа някой от мюзиклите на Джийн Кели5.
Почти отворих устата си, за да кажа: нека да го направим, нека се оженим. Но не го направих. Обичах Ричард; можех да го допусна до себе си, но това нямаше да е достатъчно. Там някъде имаше наемен убиец, който търсеше мен. Как можех да допусна Ричард, кротък и възпитан гимназиален учител в този стил на живот? Той беше едно от чудовищата, но не го приемаше. Беше в разгара на битка за водачеството в глутницата си. Беше победил сегашният водач на глутницата, Маркус, два пъти и двата пъти отказа да го убие. Ако не убиеш, не можеш да станеш водач. Ричард се придържаше към своя морал. Придържаше се към правила, които работят, само когато другите хора не се опитват да те убият. Ако се оженех за него, шансовете му за нормален живот изчезваха. Аз живеех в нещо като бушуващ пожар. Ричард заслужаваше нещо по-добро.
Жан-Клод живееше в същия свят, в който живеех и аз. Той не хранеше илюзии за доброто у непознатите, или у някой друг като стана дума. Вампирът нямаше да се шокира от новината за наемния убиец. Той просто щеше да ми помогне да планирам какво да правя по-нататък. Това нямаше да го разтърси, или поне не много. Имаше нощи, в които си мислех, че Жан-Клод и аз се заслужаваме един друг.
Ричард зави по Олив. Скоро щяхме да стигнем до моя апартамент и тишината беше станала малко тежка. По принцип тишината не ме безпокои, но тази точно го правеше.
— Съжалявам, Ричард. Наистина съжалявам.
— Ако не знаех, че наистина ме обичаш, щеше да ми е по-лесно — каза той. — И ако не беше този проклет вампир, ти щеше да се ожениш за мен.
— Проклетият вампир ни запозна — отбелязах аз.
— И сигурно се разкайва за това, не мислиш ли? — попита Ричард.
Погледнах го.
— Откъде знаеш това?
Той поклати глава.
— Достатъчно е да видиш лицето му, когато сме заедно. Може да не харесвам Жан-Клод и да мразя мисълта за вас двамата заедно, но ние двамата не сме единствените наранени в тази ситуация. Трима сме, не си мисли, че не е така.
Свих се в седалката си, внезапно отвратена. В момента щях да посрещна убиеца, появяващ се от тъмнината, почти с радост. Убиването можех да го разбера. Взаимоотношенията ме объркваха. Разбира се, тази връзка беше по-объркваща от повечето други.
Ричард спря на паркинга пред моята сграда. Паркира колата и изключи двигателя. Седяхме там в тъмното и единственото осветление беше далечният блясък от уличните светлини.
— Не знам какво да кажа, Ричард. — Загледах се през предното стъкло на колата, концентрирайки се в стената на сградата, твърде страхлива, за да го гледам, докато говоря. — Няма да те обвиня, ако пратиш всичко това по дяволите. Аз не бих се примирила с такава нерешителност от твоя страна и не бих те делила с друга жена. — Най-накрая го погледнах. Той се беше втренчил право напред, без да поглежда към мен.
Пулсът ми се ускори. Ако наистина бях толкова честна, колкото смятах, че съм, трябваше да го оставя да си тръгне. Но аз го обичах, и не бях толкова честна. Най-доброто, което можех да направя беше да не спя с него. Да не позволя връзката ни да премина на тази следваща стъпка. Това беше достатъчно трудно. Дори моят самоконтрол си имаше граници. Ако планирахме сватба, можех да изчакам. Ако се очакваше подобна развръзка в близко време, самоконтролът ми щеше да издържи. Но такава вероятност нямаше. Целомъдрието действа само, ако не го насилваш докрай.
3
Jane Goodall — английски приматолог, антрополог и етнолог. Известна е най-вече с 45-годишната си изследователска практика над социалния и семейния живот на шимпанзетата, сама в джунглите на Източна Африка — Б.пр.
4
Ричард Роджърс и Оскар Хамърстийн — композитори, създали поредица от много популярни бродуейски мюзикли през 40-те и 50-те години. — Б.пр.
5
Gene Kelly — американски актьор, певец, танцьор, режисьор, продуцент и хореограф. Известен с енергичния си стил и най-вече с ролята си във филма „Пеейки в дъжда“ — Б.пр.