— Ти не свърши.
— Не съм чакал толкова дълго, за да свърша толкова бързо — той се наведе в нещо като лицева опора и прекара езика си по едната драскотина на ръката ми. Облиза устните си с език. — Ако си направила това за мен, оценявам го. Ако си го направила, за да ме предпазиш, то не е било нужно. Нямам нищо против малко болка.
— Аз също.
Той плъзна тялото си по моето.
— Забелязах това — целуна ме нежно. Легна край мен, после се премести, докато не легна по гръб, почти във ваната — Искам да гледам как се движиш, ma petite. Искам те върху мен.
Яхнах кръста му и се плъзнах бавно върху него. Под този ъгъл беше по-надълбоко, усещането беше някак по-остро. Ръцете му се движеха нагоре по тялото ми, по гърдите ми. Той лежеше по гръб под мен. Дългата му, къдрава, черна коса вече беше почти напълно суха. Беше разперена назад около лицето му на меки вълни. Това беше точно каквото исках. Да го видя точно така. Да го чувствам вътре в себе си.
— Движи се за мен, Анита.
Движех се за него. Яздех тялото му. Той се стегна вътре в мен и аз се задъхах. Гледах ни в огледалата. Гледах бедрата ми да се люлеят около него.
— Ma petite… — прошепна той. — Погледни в очите ми. Нека между нас да бъде така, както винаги може да бъде.
Погледнах в неговите тъмни, сини очи. Те бяха прекрасни, но си бяха просто очи. Поклатих глава.
— Не мога.
— Трябва да ми позволиш да вляза вътре в ума ти така, както ме остави да вляза в тялото ти — той се стегна вътре в мен и вече ми беше трудно да мисля.
— Не знам как — казах аз.
— Обичай ме, Анита, обичай ме.
Втренчих се надолу в него и го направих.
— Аз те обичам.
— Тогава позволи ме да вляза, ma petite. Позволи ми да те обичам.
Почувствах се така, сякаш завеса беше дръпната настрани. Почувствах очите му и внезапно те се забиха надълбоко, безкрайният среднощно — син океан някак започна да гори. Чувствах тялото си. Можех да почувствам Жан-Клод вътре в мен. Можех да го почувствам като копринено докосване вътре в мислите ми.
Оргазмът ме връхлетя неочаквано, отвори ума ми за него повече, отколкото бях планирала. Изхвърли ме напълно отворена и падаща в очите му. Той изкрещя силно под мен и аз осъзнах, че все още можех да усещам тялото си, да усещам ръцете си на гърдите му, да усещам таза си, плътно притиснат в него. Отворих очите си и за една секунда видях лицето му отпуснато, в този момент на тотално отдаване.
Сринах се върху него, ръцете ми се плъзнаха надолу по неговите, усещах сърцето му да тътне под гърдите ми. Лежахме тихо за няколко минути, отпуснати, държащи се един за друг, след това се плъзнах настрани и се свих край него.
— Вече не можеш да ме задържиш с очите си. Дори и да те пусна да влезеш, мога да прекъсна връзката по всяко време.
— Да, ma petite.
— Това притеснява ли те?
Той повдигна един кичур от косата ми, плъзгайки я между пръстите си.
— Нека да кажем, че това не ме притеснява толкова много, колкото би ме притеснявало преди няколко часа.
Повдигнах се на един лакът, за да мога да видя лицето му.
— Какво означава това? Че сега, след като съм правила секс с теб, вече не съм опасна?
Той погледна нагоре към мен. Не можах да разчета очите му.
— Ти винаги ще бъдеш опасна, ma petite — повдигна се нагоре, извивайки се в кръста, притискайки устните си към моите в нежна целувка. Отдръпна се от мен, колкото да може да говори, подпирайки се на една ръка. — Имаше време, когато щеше отнемеш сърцето ми с кол или с пушка — той взе ръката ми в неговата и я повдигна към устата си. — Сега ти ми го отне с тези деликатни ръце и аромата на тялото си — целуна задната страна на ръката ми също толкова нежно. Легна назад, повличайки ме със себе си. — Ела, ma petite, наслади се на завоеванието си.
Обърнах лицето си настрани, отбягвайки целувката му.
— Ти не си завладян.
— Нито пък ти, ma petite… — той плъзна дланите си нагоре по гърба ми. — Започвам да разбирам, че никога няма да бъдеш покорена и това е най-големият афродизиак от всичко останало.
— Предизвикателство завинаги — казах аз.
— За цяла вечност — прошепна той. Оставих го да ме наведе надолу за целувка, но част от мен все още не беше сигурна дали правя нещо добро или нещо лошо. Но само за тази вечер не ми пукаше.
40
Събудих се заобиколена от кървавочервени чаршафи, гола и сама. Жан-Клод ме беше целунал за довиждане и изчезна в ковчега си. Не започнах да споря. Ако се бях събудила до него студен и умрял край мен… Нека просто да кажем, че вече бях поела целия шок, който можех да понеса от гаджетата си за известно време.