Гадже. Това беше дума за някого, който те изпраща до класната стая. Думата не изглеждаше правилна след снощи. Лежах си там, стискайки суровата коприна на чаршафите до гърдите си. Можех да помириша одеколона на Жан-Клод върху чаршафите, върху кожата си, но повече от това можех да помириша него. Аз гушках този аромат до мен, отърквайки се в него. Той каза, че ме обича и за известно време миналата нощ аз му вярвах. В светлината на деня, не бях толкова сигурна. Колко глупава трябва да съм била, за да повярвам дори наполовина, че вампирът ме обича? Дори не доближава глупостта, че наполовина аз го обичам. Но все още обичах Ричард. Една нощ на страхотен секс не променя това. Мисля, че се бях надявала да го променя. Похотта може и да умре толкова лесно, но любовта не. Истинската любов е звяр, който е много трудно да убиеш.
На вратата тихо се почука. Трябваше да се потърся под две червени възглавници, преди да успея да намеря файърстара. Задържах го до себе си и казах:
— Влез — един мъж влезе в стаята. Той беше висок, мускулест, косата му беше избръсната от двете страни на главата, а отзад преминаваше в дълга конска опашка. Насочих пистолета към него и притиснах чаршафите към гърдите си.
— Не те познавам.
Очите му рязко се разшириха, гласът му се разтрепери.
— Аз съм Ърни и би трябвало да те попитам дали искаш закуска.
— Не — казах аз. — А сега изчезвай.
Той кимна, с очи приковани в оръжието. Поколеба се на вратата, дори гледайки надолу към цевта на оръжието. Направих едно предположение.
— Какво ти каза Жан-Клод да направиш? — беше невероятно колко много хора се страхуваха повече от Жан-Клод, отколкото от мен. Насочих оръжието към тавана.
— Той каза, че трябва да съм на твое разположение за всичко, което поискаш. Каза, че трябва да ти го обясня точно.
— Ясно е. Сега изчезвай.
Той все още се колебаеше.
Дойде ми в повече.
— Ърни, аз седя гола в леглото и не те познавам. Излез или ще те застрелям заради принципа — насочих оръжието към него за повече драматизъм.
След тази реплика Ърни изчезна, оставяйки вратата отворена. Страхотно. Сега трябваше да избирам между това да отида до вратата гола и да я затворя или да драпирам около себе си чаршаф с кралски размери и да се препъвам до вратата, за да я затворя. Мамка му. Седях на ръба на леглото, чаршафът ме покриваше отпред и оставяше по-голямата част от гърба ми открита и все още стисках в ръка оръжието, когато Ричард се появи на вратата.
Той беше облечен в дънки, бяла тениска, дънково яке и бели тенис обувки. Косата се виеше около лицето му на разбъркани златистокафяви вълни. Нокти бяха преминали през лицето му, оставяйки възпалени червени белези, които пресичаха цялата лява половина на лицето му. Раната изглеждаше стара. Трябва да я беше получил, след като си бях тръгнала миналата нощ.
Носеше коженото ми палто в едната си ръка и браунинга в другата. Той просто остана да стои до вратата.
Аз седях на леглото. Никой от нас не проговори. Не бях достатъчно гъвкава и изтънчена за това. Какво казваш на гадже А, когато то те намери гола в леглото на гадже Б? Особено, ако гадже А се е превърнало в чудовище предишната нощ и е изяло някого. Обзалагам се, че госпожица Маниери20 не казва нищо за такива случаи.
— Спала си с него, нали? — гласът му беше нисък, почти тих, сякаш се опиташе много усилено да не се разкрещи.
Стомахът ми се сви. Не бях готова за тази битка. Бях въоръжена, но бях гола. Щях да разменя оръжието за дрехи на секундата.
— Бих могла да кажа, че не е това, което изглежда, но няма да е вярно — опитът ми да се пошегувам не проработи.
Той влезе в стаята като заформяща се буря, гневът му се движеше пред него в пропукваща се вълна. Силата му ме покри и аз исках да изкрещя.
— Спри да изливаш всичко това върху мен.
Това го спря почти буквално по средата на движението.
— За какво говориш?
— Твоята сила, аура, тя цялата се излива върху мен. Спри я.
— Защо? Не те ли кара да се чувстваш добре? Докато не се паникьоса снощи се чувстваше добре, нали?
Бутнах файърстара под възглавницата и станах, притискайки чаршафа до мен.
— Да, караше ме да се чувствам добре, докато ти не се превърна върху мен. Бях покрита с това гъсто лепкаво нещо, напълно покрита с него — споменът беше достатъчно нов, за да ме накара да потреперя и да погледна настрани от него.
— Така че ти изчука Жан-Клод. О, това има перфектен смисъл.
20
Miss Manners — доколкото успях да разбера, госпожица Маниери, всъщност е една или няколко жени, които дават съвети относно възпитанието, маниерите и контактите между хората — Б.пр.