Аз погледнах в него и почувствах надигащ се гняв. Ако той искаше битка, значи беше дошъл на правилното място. Повдигнах нагоре дясната си ръка. Тя беше прикрита от прекрасна многоцветна синина.
— Ти направи това, когато изблъска оръжието ми настрани.
— Това убийство беше достатъчно, Анита. Никой друг не трябваше да умре.
— Наистина ли мислиш, че Рейна просто ще ти позволи да поемеш контрола? Няма начин. Тя по-скоро ще те убие.
Той поклати глава, лицето му придоби упорити израз.
— Сега аз съм Улфрик. Аз контролирам нещата. Тя ще прави, каквото й кажа.
— Никой не контролира Рейна, не и за дълго. Тя предложи ли ти вече да я изчукаш?
— Да — каза той.
Начинът, по който го каза ме спря, започна да не ми достига въздух.
— Направи ли го, след като си тръгнах?
— Щеше да ти послужи добре, ако го бях направил.
Не можах да го погледна в очите.
— Ако я направиш лупа, тя ще престане. Рейна просто не иска да изгуби сегашната си власт — насилих се да погледна нагоре, да срещна очите му.
— Аз не искам Рейна — нещо толкова сурово мина през лицето му, че донесе сълзи в очите ми. — Искам теб.
— Не можеш да ме искаш сега, не и след миналата нощ.
— Заради това ли преспа с Жан-Клод? Да не би да си помисли, че това ще те предпази от мен?
— Не мислех толкова ясно — отговорих аз.
Той остави палтото и оръжието на леглото. Сграбчи края на леглото. Дървото изтрещя под силата на ръцете му. Той рязко се отдръпна от него, сякаш не беше искал да го направи.
— Ти си спала с него в това легло. Точно тук — постави ръце на очите си, сякаш се опитваше да изтрие някакъв образ вътре в главата си.
Той изкрещя без думи.
Направих крачка към него с протегната ръка и спрях. Как можех аз да го успокоя? Какво можех да кажа, за да подобря нещата? Нито едно проклето нещо.
Той рязко хвана горния чаршафи го дръпна, докато не се освободи. Сграбчи матрака и го издърпа от леглото. Той сграбчи долната част на леглото и го вдигна.
Аз изпищях:
— Ричард!
Леглото беше от солиден античен дъб, но той го хвърли настрани, сякаш е играчка. Дръпна долния чаршаф и го махна. Коприната се разкъса с някакъв звук, сякаш дереше кожа. Той беше на колене с разкъсаната коприна в ръцете си. Държеше ръцете си напред към мен, а чаршафа падаше настрани като кръв.
Ричард се изправи малко нестабилно на краката си. Отблъсна се от леглото и направи крачка към мен. Файърстара и браунинга бяха някъде на пода в бъркотията от червената коприна и хвърления матрак.
Аз отстъпих назад докато не стигнах ъгъла и нямах накъде повече да отида. Все още стисках чаршафите около мен, сякаш са някакъв вид защита.
Протегнах ръка към Ричард, сякаш щеше да ми помогне.
— Какво искаш от мен, Ричард? Какво искаш да кажа? Съжалявам. Съжалявам за това, че те нараних. Съжалявам, че не можах да понеса това, което видях миналата нощ. Съжалявам.
Той се приближаваше към мен, без да казва нищо, с ръце свити в юмруци. Осъзнах, че се страхувам от Ричард. Че не бях сигурна какво ще направи, когато стигне до мен, а аз не съм въоръжена. Част от мен се чувстваше така, сякаш заслужавам да бъда ударена поне веднъж, сякаш му го дължах. Но след като видях какво направи с леглото, не бях сигурна дали ще оцелея след това.
Ричард сграбчи чаршафа пред мен, мачкайки го в юмрука си, придърпвайки ме към него. Той използва чаршафа, за да ме вдигне на пръсти. После ме целуна. За секунда замръзнах. Очаквах да ме удари, да ми крещи, но не и това.
Неговата уста се плъзна по устните ми, насилвайки устата ми да се отвори. В момента, в който усетих езика му, дръпнах главата си назад.
Ричард сложи едната си ръка на тила ми, сякаш щеше да ме насили да го целуна. Яростта на лицето му беше плашеща.
— Не съм достатъчно добър, за да ме целунеш ли?
— Видях те да ядеш Маркус миналата нощ.
Той ме пусна толкова внезапно, че паднах на пода, спущайки се в чаршафа. Опитах да застана на колене, но краката ми бяха заплетени. Чаршафът се плъзна от едната ми гърда. Заборих се да се покрия. Най-накрая засрамена.
— Преди две нощи ми позволи да ги докосвам, да ги смуча. Сега даже не мога да ги видя.
— Не прави това, Ричард.
Той се застана на четири крака пред мен, така че вече бяхме на едно ниво.
— Да не правя какво? Да не бъда ядосан от това, че си оставила вампир да те чука? — той се наведе напред, докато лицата ни почти се докоснаха. — Ти изчука труп миналата нощ, Анита. Това накара ли те да се чувстваш добре?
Втренчих се в него от сантиметри, но вече не бях засрамена. Вместо това започвах да се вбесявам.
— Да, накара ме.
Той се дръпна от мен така, сякаш го ударих. Лицето му се сгърчи, а очите му претърсваха стаята като полудели.