— Знаех, че ще успееш — каза тя. Започна да събира възглавничките и разкъсаните чаршафи. Аз се присъединих към нея. — Може би първо трябва да наместим матрака обратно — каза тя.
— Добре. Трябва ли ти помощ?
Тя се засмя.
— Мога да го повдигна, но е неудобен.
— Добре — сграбчих другата страна на матрака.
Касандра се приближи до мен, вдигайки матрака с лявата си ръка. Някакъв израз премина през лицето й.
— Съжалявам.
— Мислех сериозно това, което казах за теб и Ричард по-рано. Искам да бъде щастлив — казах аз.
— Това е много ласкателно. Харесвам те, Анита. Много те харесвам. Иска ми се да не беше така.
Успях да й се намръщя, след това деликатният й юмрук се появи отникъде, като размазано от скоростта петно, което се разби в лицето ми. Усетих се да падам назад. Строполих се на пода и не можах да предпазя главата си от допълнителния удар в килима. Не ме заболя. Не чувствах и едно проклето нещо, когато тъмнината се затвори около мен.
42
Изплувах от мрака бавно, измъквах се нагоре, сякаш се събуждах от дълбок сън. Не бях сигурна какво ме събуди. Не си спомнях и да съм лягала да спя. Опитах да се преобърна и не успях. Внезапно се разсъних, очите ми се разшириха, тялото ми се изпъна. Била съм връзвана и преди, това беше едно от нещата, които най-малко харесвах. За няколко секунди изпаднах в истинска паника. Опънах въжетата, които минаваха през китките и глезените ми. Продължих да се боря, дърпайки, докато не осъзнах, че възлите се затягаха все по-здраво, докато се съпротивлявах.
Насилих се да лежа много спокойно. Сърцето биеше в ушите ми толкова шумно, че не можех да чуя нищо друго, освен него. Ръцете ми бяха завързани над главата под остър ъгъл, така че изпъваха плешките ми и усещах целите си ръце надолу чак до китките. Дори лекото повдигане на главата, за да видя защо ме болят глезените, беше болезнено. Те бяха завързани заедно за крака на непознато легло. Обърнах главата си назад и видях въжето, което завързваше китките ми за горната част на леглото. Въжето беше черно и меко и ако ме бяха попитали, щях да кажа, че тъканта е коприна. Изглеждаше като нещо, което Жан-Клод би държал скрито в килера си. Обмислих го само за част от секундата, след това реалността ме връхлетя и сърцето ми спря за миг.
Габриел застана до леглото. Носеше черни кожени панталони, които бяха толкова прилепнали, че изглеждаха като излети върху него, високи черни ботуши, които минаваха по целите му бедра, с ремъци отгоре, които придържаха меката кожа на място. Беше гол от кръста на горе, през лявото му зърно минаваше сребърен пръстен, а друг стоеше върху пъпа му. Още сребро покриваше извивката на ушите му, блещукайки, докато той обикаляше леглото. Дългата, гъста, черна коса падаше около лицето му като рамка около бледите, буреносно — сиви очи. Той заобиколи зад рамката на леглото, където не можех да го видя, после се върна обратно в полезрението ми.
Сърцето ми беше започнало да бие отново. Биеше толкова силно, че можех и да се задавя от него. Бяха ми взели браунинга и файърстара, кобурите и всичко останало. Ножниците на китките ми ги нямаше. Напрегнах гърба си и почувствувах ножницата на него. Когато сложих глава назад, не почувствах дръжката на ножа. Предполагам трябваше да съм благодарна, че не са ме съблекли, за да вземат и ножницата. Начинът, по който Габриел обикаляше около леглото ми подсказа, че и до това ще стигнем. Опитах се да проговоря, не успях, преглътнах и опитах отново.
— Какво става тук? — гласът ми звучеше поразително спокоен. Дори и на мен.
Смехът на жена, силен и звучен, изпълни стаята. Но разбира се това не беше стая. Намирахме се във фермата, където снимаха мръснишките си филми. Стаята, в която бях завързана имаше само три стени. Лампата висеше над мен загасена, все още не беше включена.
Рейна излезе на светло пред погледа ми, на високи токчета с цвета на кръв. Тя носеше както изглежда червено кожено боди, което оставяше повечето от краката и бедрата й видими.
— Здравей, Анита, изглеждаш добре.
Поех си дълбоко въздух през носа и го изпуснах бавно. Сърцето ми се забави малко. Добре.
— Трябваше да говориш с Ричард, преди да направиш нещо драстично. Позицията на лупа е свободна от днес.
Тя наклони главата си на една страна, озадачена.
— За какво говориш?
— Тя спа с Жан-Клод — Касандра дойде и застана на ъгъла на фалшивата стая с гръб към стената. Тя си изглеждаше както винаги. Ако се чувстваше неудобно, че ме е предала на Рейна, не си личеше. Мразех я много за това.
— Няма ли да спиш и с двамата? — попита Рейна.
— Не съм го планирала такова нещо — отговорих аз. Всеки път, когато си отворех устата и никой не ме докосваше, ставах малко по спокойна. Ако Рейна правеше това, за да ме махне от пътя си, вече нямаше нужда да продължава. Ако беше отмъщение за Маркус, бях нагазила дълбоко в лайната.