Тя поклати глава.
— Болестта се разпространи навътре в Сабин. Мозъкът му си отива. Ако го беше излекувала днес, можеше да подейства. Но той трябва да е на себе си, за да подейства заклинанието. Дори само още един ден и може да е твърде късно.
— Ако убиеш Ричард и Жан-Клод, аз няма да имам силата да излекувам Сабин. Ако Доминик е дошъл тук планирайки да пожертва и трима ни, тогава, за да подейства заклинанието ще сме му нужни всичките.
Нещо мина през лицето й. Бях права.
— Доминик не е сигурен, че ще стане без човешки слуга в кръга, нали? — Касандра поклати глава.
— Трябва да е тази вечер.
— Ако убиете тях двамата и това не излекува Сабин, вие ще унищожите единствения шанс, който той има. Нашия триумвират може да го излекува. Знаеш, че може.
— Не знам за подобно нещо. Ти ще ми обещаеш и луната, ако знаеше, че това ще ви спаси и тримата.
— Това е вярно, но аз все още мисля, че можем да го излекуваме. Ако убиеш Ричард и Жан-Клод, шансът изчезва. Позволи ни поне да опитаме. Ако не подейства, ще можеш да ги пожертваш утре. Ще позволя на Жан-Клод да ми постави първия белег. Ние или ще излекуваме Сабин утре или ще сме перфектното жертвоприношение за заклинанието на Доминик — принуждавах я да ме изслуша. Да ми повярва.
— Дали ще е в състояние Сабин да прочете неговата част от заклинанието утре? — попита Рейна. Придвижи се много близо до Касандра.
— Веднъж щом мозъкът му изгние, няма да има какво повече да се направи, освен да го заключиш в кутия облепена с кръстове. Да го скриеш някъде.
Ръцете на Касандра се свиха в юмруци. Ситни тръпки пробягаха по цялото й тяло. Яростен страх мина през лицето й. Рейна се обърна към мен почти заговорнически.
— Сабин няма да умре, разбираш ли. Той ще се разтопи до малка локва размътена тиня, но няма да умре. Нали така, Касандра?
— Не — Касандра почти извика. — Не няма да умре. Той просто ще полудее. Пак ще има всички сили от триумвирата, но ще е луд. Ние ще трябва да го заключим някъде и да се молим, заклинанието на Доминик да може да държи силата му под ключ. Ако не можем да държим силата му затворена, Съветът ще ни накара да го изгорим жив. Само това би било сигурна смърт.
— Но ако направите това — каза Рейна — ти и Доминик също ще умрете. Всички тези вампирски белези ви влачат надолу към ада с него.
— Да — отговори Касандра. — Да — тя се вгледа в мен, гняв и безпомощност бяха изписани на лицето й.
— Очаква се да изпитвам съжаление към теб ли? — попитах аз.
— Не, Анита, от теб се очаква само да умреш — отговори ми тя. Преглътнах трудно и се опитах да измисля нещо полезно. Беше трудно с Габриел върху ми, но ако не измислех нещо, ние всички бяхме мъртви.
Касандра се сепна, сякаш някой я беше докоснал. Трепет от енергия, идващ от нея се разнесе по тялото ми, карайки го да настръхва, там, където ме докосваше силата. Габриел придвижи върховете на пръстите си по кожата на ръцете ми, карайки тръпките да останат малко по-дълго.
— Трябва да тръгвам — каза Касандра. — Преди нощта да свърши, може и да пожелаеш да беше пожертвана — тя погледна от Габриел към Рейна. — Прерязано гърло щеше да е по-бързо.
Бях съгласна с нея, но не знаех какво да кажа. Ние обсъждахме различни начини да ме убият. Никой от тях не изглеждаше особено приятен избор.
Касандра погледна към мен.
— Съжалявам.
— Ако наистина съжаляваш — казах аз — развържи ме и ми дай оръжие.
Тя се усмихна натъжено.
— Сабин ми нареди да не го правя.
— Винаги ли правиш каквото ти е казано? — попитах.
— Само за това едно нещо, да. Ако ти гледаше красотата на Жан-Клод да гние пред теб и ти ще направиш всичко, за да му помогнеш.
— Кой се опитваш да убедиш, мен или себе си?
Тя се олюля слабо и аз усетих силата от тялото й да преминава навсякъде по моето. Габриел облиза ръката ми.
— Трябва да тръгвам кръгът скоро ще се затвори — тя погледна към мен, докато езикът на Габриел преминаваше нагоре по ръката ми.
— Наистина съжалявам, Анита.
— Ако търсиш прошка, тогава се моли. Бог може и да ти прости, аз няма.
Касандра погледна в мен за част от секундата.
— Така да бъде. Довиждане, Анита.
Тя побягна в облак от белота, като бърз дух.
— Добре — каза Рейна. — Сега можем да нагласим светлината и да направим няколко пробни снимки — светлината изведнъж стана зашеметяващо ярка.
Затворих очи срещу блясъка.
Габриел повдигна тялото ми и аз отворих очи.
— Ние щяхме да те съблечем гола и да те разпънем с въжета, но Касандра не ни позволи. Сега обаче е много заета със заклинанието.
Той постави ръце от двете страни на главата ми, приковавайки така част от косата ми.