— Сложихме ти грим, докато беше в безсъзнание. Можем и да гримираме и тялото ти за част от шоуто. Какво мислиш?
Опитах да измисля нещо полезно. Нещо, каквото и да е. Нищо не можех да измисля. Той се облегна на мен, приближавайки лицето си все по-близо и по-близо. Отвори устата си достатъчно, за да ми покаже зъбите си. Не вампирски, но малки леопардови зъби. Веднъж Ричард ми беше казал, че Габриел прекарвал прекалено много време в животинската си форма и затова не можел да се върне напълно в човешката си. Страхотно.
Той ме целуна, първо нежно, после по-грубо, насилвайки езика си в устата ми. Отдръпна се от мен.
— Ухапи ме — целуна ме, след това повдигна устни достатъчно, за да прошепне. — Ухапи ме. — Болката го въодушевяваше. Не го исках по-развълнуван, отколкото вече беше, но с езика му толкова навътре в гърлото ми ми беше трудно да не му дам каквото искаше. Той прокара ръка по гърдите ми и ги стисна толкова силно, че ме накара да изпъшкам. — Ухапи ме и ще спра.
Ухапах го по устната. Захапах го докато не се дръпна назад, плътта се обтегна между нас. Кръв започна да шурти от неговата уста в моята. Пуснах го и изплюх кръвта в лицето му. Беше достатъчно близо, така че да се разпръсне като червен дъжд.
Той се засмя, забърсвайки с пръсти кървавата устна, после ги постави в устата си, изсмуквайки кръвта от тях.
— Знаеш ли как станах леопардлак? — попита той.
Погледнах към него.
Той ме плесна леко, небрежно. Фойерверки експлодираха пред погледа ми.
— Отговори ми, Анита.
Когато можех да се фокусирам отново попитах.
— Какъв беше въпросът?
— Знаеш ли как станах леопардлак?
Не исках да играя играта му. Не исках да участвам в идеята на Габриел за разговор на възглавницата, но не исках и да бъда ударена отново. Не ми трябваше още много от него, за да ме накара да изпадна в несвяст. Ако изобщо се събудех отново, щях да съм в по-лоша форма от колкото бях сега. Трудно е за вярване, но е истина.
— Не — казах.
— Винаги съм харесвал болката, дори когато бях човек. Срещнах Елизабет. Тя беше леопардлак. Чукахме се, но исках да се превърне докато го правехме. Тя каза, че я е страх да не ме убие.
Той легна върху мен. Кръвта от устната му капеше на големи тежки капки.
Мигнах, обръщайки лицето си, опитвайки се да запазя кръвта далеч от очите си.
— Почти умрях.
Бях обърнала главата си изцяло настрана, докато кръвта му капеше отстрани на лицето ми.
— Сексът заслужаваше ли си?
Той се облегна и започна да облиза кръвта от лицето ми.
— Най-добрият секс, който някога съм правил.
В гърлото ми се зароди вик. Преглътнах го и болеше докато слизаше надолу. Трябваше да има начин да се измъкна от това. Трябваше да има.
Мъжки глас каза:
— Легни върху нея, както ще направиш на снимките и нека засечем светлината.
Осъзнах, че тук имаше цял екип. Режисьор, оператор, дузина човека се разхождаха наоколо и нито един не ми помагаше.
Габриел извади нож от високия си черен ботуш. Дръжката беше черна, но острието беше от високо качествено бляскаво сребро. Гледах в ножа, не можех да се спра. Била съм уплашена и преди, но не както сега. Страхът гореше в гърлото ми, застрашавайки да се излее в писъци. Не беше това, че виждах острието, което ме плашеше. Преди момент щях да дам всичко, за да среже въжетата. Сега бих дала всичко, за да не прерязва въжетата.
Габриел постави ръка на стомаха ми и мушна едното си коляно между завързаните ми крака. Там нямаше много за даване. Бях благодарна. Той изкриви горната част на тялото си и се протегна надолу, заедно с ножа. Знаех какво ще направи, преди да усетя въжетата да се отпускат около глезените ми. Стъпалата ми се освободиха, когато той преряза въжето и отпусна тялото си върху моето в същото време. Нямах възможност да се съпротивлявам, нямах време да се възползвам. Той беше правил това и преди.
Той завъртя бедрата си срещу мен, разтваряйки краката ми достатъчно широко, че да го усещам през дънките си. Не изпищях, само изскимтях и мразех това. Лицето ми беше притиснато в голите му гърди точно над пробитото му зърно. Космите по гърдите му бяха груби и деряха бузата ми. Тялото му ме покриваше почти изцяло. Така нямаше да виждат много повече от ръцете и краката ми на камерата.
Дойде ми много странна идея.
— Ти си твърде висок — казах аз.
Габриел трябваше да се повдигне малко, за да погледне към мен.
— Какво?
— На камерата няма да се вижда нищо друго, освен твоя гръб. Ти си твърде висок.
Той пролази назад, повдигайки се леко като за лицева опора. Изглеждаше замислен. Преобърна се, без да слиза от мен.
— Франк, можеш ли да я видиш изобщо?