Выбрать главу

Отпуснах се на едно коляно и обвих ръце около себе си, с острие във всяка длан. Той искаше да се приближи по-близо. Той дори искаше да бъде наранен, така че нямаше да има преструвки, нямаше да има взаимно изпитване на силите ни. Щях да го накарам да дойде при мен и щях да го разфасовам.

Сила се изви вътре в стомаха ми. Пръсна се през мен във вълна от усещания. Миризмата на летни дървета беше толкова силна, че беше задушаваща. За секунда не можех да видя стаята. Имах проблясък за друго място, хаотични части и парченца като от пъзел, разпръснати по земята. Възстанових се с три мисли: страх, безпомощност и нужда.

Погледът ми се избистри към Габриел, намръщен към мен.

— Какво не е наред, Анита? Да не би Касандра да те е ударила прекалено силно?

Поклатих глава и си поех пресекващо дъх.

— Само това ли можеш, Габриел? Да говориш, но не и да хапеш?

Той се усмихна, бавно, мързеливо ухилване, което оголи зъбите му. Внезапно се оказа до мен. Замахнах, без да мисля, чиста реакция, без замисляне. Той отскочи настрани, а кръвта се стече надолу по стомаха му в тънка, алена линия.

Плъзна пръстите си през кръвта бавно, чувствено, след това ги облиза с дълги, бавни движения на езика си. Играеше за пред камерата. Търкулна се на леглото и уви белите чаршафи около тялото си, търкаляйки се из тях, докато не се заплете. Опъна се назад, оголвайки врата си. Почти в обсега ми.

— Ела да си поиграем, Анита.

Беше примамващо и така трябваше да бъде, но аз знаех по-добре. Бях видяла по-рано Ричард да разкъсва чаршафите, сякаш бяха от хартия.

— Аз оставам тук, Габриел. Ти ще трябва да дойдеш при мен.

Той се претърколи по корем.

— Мислех, че ще трябва аз да те гоня. Така не е никак весело.

Засмях се.

— Ела по-наблизо и ще стане много весело.

Той се изправи на колене. Чаршафите бяха омазани с кръв, докато се измъкваше от тях. Внезапно отново се оказа до мен, прекалено бърз, за да успея да го видя. Беше пред мен и ме отхвърли назад, преди да успея да реагирам.

Паднах назад на задника си, опитвайки се безнадеждно да го задържа пред погледа си. Но той стоеше там, точно извън обхват. Секунда по-късно остра болка премина през дясната ми ръка. Погледнах надолу и открих кървящи следи от нокти по горната част на ръката си.

Той повдигна една ръка пред лицето си и нокти изскочиха от върховете на пръстите му.

— Мяу — каза Габриел.

Опитах се да забавя сърцебиенето си и не можах. Това означаваше, че дори и да не ме убиеше сега, след един месец можеше да ми поникне козина.

Не беше глас, който можете да чуете с ушите си. Не беше звук. Не знаех как да го опиша, но почувствах писъка на Ричард вътре в мен. Силата му се изля върху мен и в края на тази дълга линия почувствах Жан-Клод. Нещо здраво и болезнено го задържаше. Опитах се да се изправя на краката си и се препънах.

— Какво не е наред, Анита? Не те нараних толкова лошо.

Поклатих глава и се изправих на крака. Той не беше започнал да се приближава към мен. Ричард беше започнал да се отчайва. Пресегнах се отвъд този пламък от сила и можах да почувствам магията на Доминик. Той я беше защитил по някакъв начин, но не можеше да я скрие от мен. Магията нарастваше. Времето за принасянето на жертвата наближаваше. Нямах време Габриел да си играе с мен.

— Стига си театралничил, Габриел. Или може би не ме искаш?

Очите му се стесниха.

— Намислила си нещо.

— Можеш да се хванеш на бас. А сега чукай ме, Габриел, ако си достатъчно мъж за това.

Опрях гърба си до стената, помолих се това да е достатъчно, но знаех, че няма да е. Изхвърлих нишка от сила обратно към Ричард, надявайки се, че той ще схване намека и няма да се намесва следващите няколко минути. Ако ме прекъснеше в погрешния момент, това щеше да е краят.

Габриел се промъкна към мен, примамвайки ме да се осмеля и да се отместя от стената, за да го хвана. Направих това, което той си мислеше, че ще направя. Скочих към него, но той просто вече не беше там. Беше все едно се опитвах да разсека въздуха.

Ръката му проряза въздуха с едно бързо движение и удари странично горната страна на лявата ми ръка. Аз замахнах към него с дясната си ръка, опитвайки се да задържа ножа в лявата. Той отново удари ръката ми, но не с нокти, а странично. Ръката ми се сгърчи и ножът отлетя настрани, въртейки се.

Тялото му удари моето, запращайки ме на земята. Замахнах с ножа в дясната ми ръка към стомаха му още преди гърба ми да се удари в земята. Но тъй като вложих в удара всичките си сили, падането на пода ме зашемети. А пулсът беше всичко, от което Габриел се нуждаеше.