Той вкара дланите си под ръцете ми, без да се опитва да ги задържи, но принуждавайки ме да ги отделя от ножа в стомаха му. Прикова ме към пода с тялото си. Очаквах да извади острието, но той не го направи. Притисна дръжката към тялото ми и натисна. Вкара острието в себе си чак до дръжката и продължаваше да натиска. Дръжката нараняваше корема ми и потъваше и в двама ни.
Той потръпна над мен. Повдигна горната част на тялото си нагоре, притискайки ме с долната му половина, намествайки се между краката ми, така че да мога да го почувствам твърд и корав. Издърпа острието навън във фонтан от кръв и го хвърли надолу толкова бързо, че моите ръце бяха едва на половината път да предпазят лицето ми, когато острието се заби в килима. Той вкара острието чак до дръжката в шперплатовия под, толкова близо до главата ми, че закова косата от едната й страна.
Откопча копчето на дънките ми. Дори не се опитваше да контролира ръцете ми, но на мен ми беше останал само още един нож. Ако го загубех нямаше да мога да го убия. Бяхме на път да открием точно колко здрави бяха нервите ми.
Силата на Ричард ме заля отново, но вече не беше същата. Беше по-малко обезумяла, повече сякаш се опитваше да ми прошепне нещо, да ми предложи нещо. Тогава осъзнах какво беше това. Първият белег. Жан-Клод и Ричард, както бяха сега, в момента не можеха да го направят без мое разрешение. Бях твърде силна, за да бъда насилена, поне психически.
Габриел задържа краката ми неподвижно с бедрата си и сграбчи предната страна на дънките ми, пръстите му бяха насочени навън, настрани от тялото ми. Ноктите му изскочиха навън през плата и го разпраха нагоре, срязвайки го почти до самата срамната кост.
Изкрещях и позволих на Ричард да го направи21. По-добре чудовището, което познаваш, отколкото това, което се опитва да свали панталоните ти. Линия от топлина премина през цялото ми тяло. Беше дори по-просто, отколкото едно време, когато Жан-Клод го направи сам. Въпреки че знаех какво беше, не го усетих много.
Но незабавно се почувствах много по-добре, главата ми се избистри, повече… някакси. Габриел се поколеба над мен.
— Какво по дяволите беше това? — цялата кожа на голите му ръце беше настръхнала. Той беше усетил вкуса на силата.
— Не почувствах нищо — казах аз. Хванах ножа на пода, дърпайки го силно. Габриел разкъса дънките ми с двете си ръце и те се разпраха до средата, оставяйки между мен и него само моите гащички и неговите кожени панталони. Ножът беше в неудобна позиция и бях успяла да го измъкна само наполовина, когато той плъзна ръката си под гащите ми.
Аз изкрещях. Аз изкрещях:
— Ричард!
Силата ме заля. Когато Жан-Клод го правеше бях наблюдавала горящите му сини очи да влизат в мен. С Ричард като фокус, нямаше нищо за гледане, вместо това усетих миризмите, гората, неговата кожа, парфюмът на Жан-Клод. Можех да ги вкуся и двамата в устата си, сякаш пиех две силни вина глътка след глътка.
Ръцете на Габриел замръзнаха долу пред тялото ми. Беше се втренчил надолу към мен.
— Какво направи току-що? — гласът му беше като шепот.
— Да не мислеше, че ще е толкова лесно да ме изнасилиш? — засмях се и това го изнерви. Видях нещо близко до страх в неговите буреносно — сиви очи. Той премести ръката си. Да не свали бельото ми беше твърде голямо подобрение, за да го облека в думи. Не исках никога повече да ме докосва отново по този начин. Никога.
Бях изправена пред избор. Можех да блъфирам и да се надявам, че ще мога да избягам или можех да подновя секса и да го убия. Вторият белег не ми даваше чак толкова много сили. На практика той позволяваше повече на момчетата да дръпнат част от моята сила, отколкото обратното. Значи щеше да е секса.
— Какво не е наред? — попита Рейна иззад камерата.
— Габриел се поуплаши нещо — казах аз. Повдигнах се на лакти. Ножът, който той беше забил в пода държеше косата ми прикована, но аз продължих да я дърпам, докато не откъснах кичур от косата си. Болката не беше силна, но знаех, че щеше да се хареса на Габриел. Така и стана.
Седях, с крака от двете страни на бедрата му. Той ме повдигна, ръцете му се плъзнаха над бельото ми, обхващайки задника ми. Отпусна се на коленете си, поддържайки тежестта ми. Наблюдаваше ме и почувствах нещо да се плъзва през очите му, почувствах потреперването на ръцете му. За първи път си помисли, че мога наистина да го убия и това го активира. Страхът го стимулира.
21
Това изречение може да се преведе и така: „Изкрещях и позволих на Ричард да ме оправи.“ — Б.пр.