Доминик поклати глава.
— Проучих тялото на Сабин, Анита. Утре ще бъде прекалено късно. Вече няма да има какво да спасяваме — той се отпусна на колене до Ричард.
— Не знаеш това със сигурност — казах.
Той постави все още биещото сърце върху гърдите на Ричард.
— Доминик, моля те.
Беше прекалено късно за лъжи.
— Аз съм белязана, Доминик. Ние сме перфектното жертвоприношение. Отвори кръга и аз ще дойда вътре.
Той погледна към мен.
— Ако това е вярно, тогава е още по-опасно да ти се доверим. Ако сте тримата заедно без кръга, ще ни надвиете. Виждаш ли, Анита, аз съм бил част от истински триумвират от векове. Не можеш да си мечтаеш дори за силата, която би могла да получиш. Ти и Ричард сте по-силни, отколкото сме аз и Касандра. Вие ще бъдете сила, с която всеки ще трябва да се съобразява. Дори самият Съвет би трябвало да се страхува от вас — той се засмя. — Само заради това може и да ни простят всичко.
Тези думи, които навиха силата над мен.
Приближих се до края на кръга и го докоснах. Усещането беше такова, сякаш кожата ми се опитваше да се свлече от костите ми. Паднах напред и почувствах нещо, което не би могло да е там. Жан-Клод изкрещя. Болеше ме твърде много, за да изпищя. Лежах свита на кръг и дори, когато вдишвах, можех да усетя вкуса на смърт, стара, гниеща смърт в устата си.
Едуард клекна до мен.
— Какво става?
— Без другите две части, нямаш силата да проникнеш насила в този кръг, Анита — Доминик се изправи, повдигайки насочения надолу меч.
Долф беше преминал през кръга по-рано в стаята, където бяха взели сърцето на Робърт. Сграбчих ризата на Едуард.
— Ти премини през кръга. Сега. И убий този кучи син.
— Ако ти не можеш, как ще успея аз?
— Ти нямаш магия, ето как.
Беше един от тези необичайни моменти, когато разбираш, колко голямо може да е доверието. Едуард не знаеше нищо за церемонията, но въпреки това не започна да спори. Прие, това, което му казах и просто го направи. Не бях сто процента сигурна, че ще проработи, но трябваше да го направя.
Доминик нанесе удар надолу с меча. Аз изкрещях. Едуард пресече кръга, сякаш не беше там. Мечът се заби в гърдите на Ричард, приковавайки биещото сърце към тялото му. Болката от острието ме накара да коленича. Усетих го как навлиза в тялото на Ричард. След това вече не чувствах нищо, сякаш някой беше щракнал ключа. Изстрелът от пушката на Едуард уцели Доминик в гърдите.
Доминик не падна. Втренчи се в дупката на гърдите си и после в Едуард. Измъкна меча от тялото на Ричард и измъкна все още биещото сърце от него. Обърна се към Едуард с меч в едната ръка и сърцето в другата. Едуард стреля отново и в този момент Касандра се метна върху него.
Тогава Харли прекоси кръга. Той сграбчи Касандра през кръста и я издърпа от Едуард. Те паднаха, търкаляйки се по земята. Гръмна пистолет и тялото на Касандра потрепери, но изящните й юмруци се повдигнаха и удариха надолу.
Едуард стреля с пушката и лицето на Доминик изчезна във фонтан от пръски кръв и кости. Той падна бавно на колене. Разтворената му ръка изпусна сърцето на земята до ужасно застиналото тяло на Ричард.
Сабин излетя нагоре.
— Ще взема душата ти за това, смъртни.
Мушнах пръстите си в кръга, но той все още беше там. Едуард започна да обръща пушката към вампира. Голото сърце туптеше и блестеше в блясъка от кръстовете.
— Сърцето, стреляй в сърцето!
Едуард не се поколеба. Той се обърна и простреля сърцето, което експлодира на парчета. Сабин го удари секунда по-късно и го запрати във въздуха. Едуард се удари в земята и остана неподвижен със Сабин върху себе си.
Протегнах ръка напред. Тя срещна само празния въздух. Стрелях и с двете ръце по Сабин, докато се приближавах към него. Уцелих го три пъти в гърдите, принуждавайки го да се изправи на крака и да се отдръпне от Едуард.
Сабин повдигна ръка пред скелетоподобното си лице в едно почти умолително движение. Насочих дулото на пистолета към здравото му око и натиснах спусъка. Куршумът го уцели точно над разпадащите се останки от носа му. Остави след себе си голяма хубава дупка, точно както се очакваше да направи, разпръсквайки кръв и мозък по тревата. Сабин се свлече назад на тревата. Изстрелях още два куршума в главата му, докато не започна да изглежда така, сякаш го бях обезглавила.
— Едуард? — това беше Харли. Беше се изправил над много застиналото, много мъртвото тяло на Касандра. Очите му диво търсеха единственият човек, когото разпознаваха.