Триумвирата е безполезен. Ричард ми е твърде ядосан. Твърде изпълнен със самоомраза. Не знам как се справя с глутницата. Забранил е на всички да обсъждат с мен работите на глутницата, но все още не си е избрал нова алфа женска.
Уили Маккой и останалите вампири, които инцидентно възкресих изглеждат добре. Голямо облекчение. Бебето на Моника трябва да се роди през август. Амниотестът му излезе добър. Няма синдром на Влад. Тя изглежда мисли, че сега съм й приятелка. Не съм, но помагам понякога. Жан-Клод си играе на добрия господар и се грижи за нея и за бебето. Моника продължава да казва, че аз ще съм детегледачка на бебето. Надявам се, че се шегува. Нарича ме леля Анита. Запушва устата ми с лъжица. По-смешно ми звучи, когато чувам „чичо Жан-Клод“.
Баща ми ме е видял по телевизията в ръцете на Жан-Клод. Обади се и остави много разтревожено съобщение на телефонният ми секретар. Семейството ми са благочестиви католици. За тях няма такова нещо като добър вампир.
Може би са прави. Не знам. Мога ли все още да съм бич за вампирския род, докато спя с главния кръвопиец?
Можете да се хванете на бас.