Мястото изглеждаше като покана за засада, но съседите нямаше да бъдат пушечно месо. Повечето лоши момчета се стараят да не нараняват невинни свидетели. Не защото спазват някакви морални норми, просто е лошо за бизнеса. Ченгетата се грижат да стане напечено, ако простреляш твърде много невинни.
Ричард отвори вратата на гаража и вкара Мустанга вътре. Неговият 4х4 беше вече там. Аз го следвах с моя Jeep. Бездействах на улицата, докато чаках да изкара своя 4х4, така че да вкарам Jeep-а вътре. Да го оставя паркиран отвън направо си беше подпомагане работата на лошите момчета. Той изкара своята кола, а аз вкарах моята. Паркира зад мен на алеята за колите и влезе в гаража. Аз разтоварих куфарите и той натисна бутона на вътрешната врата.
Вратата се отвори в кухнята. Стените бяха изпълнени с гравюри на кучета от Хогард6 и по-модерни ловни сцени. Имаше метална кутия с картинка на Warner Brothers: Бъгс Бъни и пилето Туити седяха върху сиво-бели шкафчета. Плотът също беше сиво-бял. Шкафовете бяха с цвета на меден дъб. Имаше чинии, поставени да съхнат на кърпа до мивката, въпреки че Ричард имаше миялна машина. Чаша, купа, лъжица; беше измил съдовете от закуската си, преди да отиде на работа тази сутрин. Аз бих ги накиснала с вода в мивката. Разбира се, аз никога не закусвам.
Ричард мина в дневната, носейки един куфар. Последвах го, носейки куфарите с оръжията, а също и двете чанти за фитнес.
Дневната имаше тъмен горско зелен килим и бледо жълти стени. Рисувани литографии бяха завладели далечната стена. По-близката беше заета от дървен развлекателен център, който Ричард си беше купил. Имаше широкоекранен телевизор, миниатюрна стерео система, която прави звука като прекаран през гребен, рафтове с книги и затворени вратички, които криеха част от неговата обширна видео колекция и дисковете му. Останалите му книги бяха в мазето, поставени на рафтове покрай всички стени. Имаше още в кашони, които не беше разопаковал, защото му бяха свършили рафтовете.
Имаше голяма кушетка и масивна масичка за кафе. Кушетката беше зелено-кафява, украсена с жълто афганистанско плетено одеяло, хвърлено напреки, което беше оплетено от баба му. Малък античен гардероб стоеше пред далечната страна. Нямаше никакво други мебели в помещението.
Той остави куфара в малката спалня. Имаше двойно легло, нощно шкафче и лампа. Стените, завесите и покривката за леглото бяха съвсем бели, сякаш още не беше решил какво да прави със стаята.
Оставих чантите на леглото, сложих куфарите на пода и се втренчих в тях. Животът ми седеше в малки чанти на килима. Изглеждаха така, сякаш трябваше да са повече.
Ричард дойде и ме прегърна отзад, ръцете му се обвиха около раменете ми.
— Мисля, че това е моментът, в който трябва да попитам какво не е наред, но вече знам отговора. Съжалявам, че лошите посегнаха на дома ти.
Това беше точно. Лошите момчета не би трябвало да идват при теб в дома ти. Това беше против правилата. Знаех, че не така, беше се случвало и преди, но не като сега. Не като да знам, че не мога да се върна обратно. Докато това не приключеше, не можех да рискувам отново живота на госпожа Прингъл и другите си съседи.
Завъртях се в ръцете му и той разхлаби прегръдката си, за да мога да го направя. Прегърнах го през кръста.
— От къде знаеше, че точно това ме притеснява?
Той се усмихна.
— Обичам те, Анита.
— Това не е отговор.
Целуна челото ми.
— Напротив — целуна ме нежно по устните и отстъпи назад. — Оставям те да се преоблечеш в пижамата си, ако искаш — той излезе, затваряйки вратата след себе си.
Отворих вратата и извиках след него.
— Може ли да използвам телефона ти?
Той отговори от своята спалня.
— Чувствай се като у дома си.
Приех това, за да и влязох в кухнята. Телефонът беше на стената. Извадих една визитка от задния си джоб, който бях насилила да стане като дамска чанта. Не можех да стегна якето около задните си джобове, а пък отвореното яке изваждаше на показ пистолета ми.
Визитката беше бяла, с номер, отпечатан с черен шрифт. Нямаше нищо друго, освен номер. Звъннах и се включи двайсет и четири часовата гласова поща на Едуард. Оставих му съобщение да ми се обади колкото е възможно по-бързо и телефонния номер на Ричард. Телефонният секретар на Ричард стоеше на плота, свързан с кабел към телефона на стената. Лампичката за съобщенията мигаше, но това не беше моят секретар, затова не го прослушах.