Той ме погледна.
— Но ти не знаеш, така ли е?
— Нямам никаква идея.
Той сложи ръцете си от двете страни на кръста ми, придърпвайки ме към себе си, затваряйки ръцете си напълно около талията ми.
Телефонният секретар се включи звучно и ни накара да подскочим. Разсмяхме се нервно, не само от страх. Очите му ме изгаряха, както се беше втренчил в мен и това ме караше да искам да се изчервя или да го целуна. Не бях решила още. Две идеи по-малкият му брат Даниел, съжаляваше, че Ричард беше отменил скалното им катерене утре. Гледах право в Ричард. Устните му бяха най-меките, който изобщо бях целувала. Вкусът му беше опияняващ. Как можех да си помисля да се откажа от него?
Започна последното съобщение: „Ричард, Стивън е. О, боже, вдигни. Моля те вдигни. Моля те бъди там.“
Замръзнахме слушайки.
„Опитват се да ме накарат да участвам в един от онези филми. Рейна не иска да ме пусне. Ричард, къде си? Те идват. Трябва да се махам. О, боже, Ричард.“ Ролката спря. Механичният глас каза: „Край на съобщенията.“
Ричард се изправи и аз го последвах.
— Мислех, че Рейна е спряла да прави порнографски филми — казах аз.
— Тя обеща да не прави повече снъф7 филми, това беше всичко — той пусна съобщението отново.
Часът беше 12:03.
— Това е преди повече от час — казах аз.
— Не мога да те оставя сама тук тази вечер. Какво ще стане, ако дойде друг убиец? — той крачеше в малък кръг. — Но не мога да изоставя Стивън.
— Ще дойда с теб — предложих аз.
Той поклати глава, отивайки в спалнята.
— Аз мога да оцелея в игрите, които глутницата играе, Анита. Ти си човек, теб ще те разкъсат.
— Те ще разкъсат и теб, Ричард.
Той продължи да се движи.
— Мога да се грижа за себе си.
— Не можеш ли да се обадиш на някой от глутницата, някой, който е на твоя страна? Да повикаш подкрепление?
Той седна на леглото, обувайки чорапите си. Погледна към мен, после поклати глава.
— Ако взема с мен армия, това ще се превърне във война. Ще бъдат убити хора.
— Но ако отидеш сам, излагаш само себе си на опасност, така ли е?
Той отново погледна към мен.
— Именно.
Махнах с ръка.
— И какво ще се случи със Стивън, ако отидеш там и бъдеш убит? Кой ще го спаси?
Това го спря за секунда. Той се намръщи, после извади обувките си изпод леглото.
— Те няма да ме убият.
— Защо не? — попитах аз.
— Защото, ако Маркус ме убие извън кръга на предизвикателството, не може да запази лидерското си място. Това е като измама. Глутницата няма да му го позволи.
— Ами ако умреш случайно в бой с някой друг?
Той внезапно много се съсредоточи във връзването на обувките си.
— Мога да се грижа за себе си.
— Значи, ако някой друг те убие в официален двубой, Маркус се измъква, така ли?
Той се спря.
— Предполагам.
— Рейна е партньорката на Маркус, Ричард. Тя се страхува, че ще отидеш и ще го убиеш. Това е капан.
Той поклати глава упорито.
— Ако се обадя на вълците, които ме подкрепят и отидем там заедно, ще настане клане. Ако отида сам, може да успея да говоря с нея по моя начин.
Изправих се пред рамката на вратата, исках да му изкрещя, но отстъпих малко назад.
— Ще дойда с теб, Ричард.
— Имаш си достатъчно проблеми и така.
— Стивън рискува веднъж живота си, за да спаси моя. Дължа му го. Ако ти искаш да си играеш на политик, добре, но аз искам да спася Стивън.
— Да излезеш навън, където те търси наемен убиец, не е най-умната идея, Анита.
— Срещаме се от месеци, Ричард. Ако в града пристигне професионален убиец, няма да му отнеме много време да ме открие тук.
Той ме изгледа ядосано, челюстта му се стегна така, че успях да видя малките мускулчета на бузата му.
— Ще убиеш някого, ако те взема.
— Само, ако трябва да бъдат убити.
Той поклати глава.
— Никакви убийства.
— Дори, за да запазя живота си? Дори, за да спася Стивън?
Той ме погледна отсъстващо, след това гневът отново направи тъмните му очи черни.
— Естествено, че можеш да се защитаваш.
— Тогава идвам.
— Добре, за доброто на Стивън — не му хареса да го каже.
— Ще си взема якето.
Извадих мини-узито от куфара си. То беше забележително малко. Можех да го използвам с една ръка, но за точност трябваше да го държа с двете. Макар, че точността и автоматите бяха нещо взаимно изключващо се. Трябва да се прицелиш малко по-надолу от мястото, което искаш да уцелиш и да задържиш. Сребърни амуниции, разбира се. Плъзнах каиша през дясното си рамо. Имаше малка халка, която се закачаше за колана на кръста ми. Халката предпазваше кобура от плъзгане насам-натам, но ми оставяше достатъчно пространство, за да изкарам автомата и да стрелям. Пистолета сложих на кръста си, което беше дразнещо, но без значение какво бях казала на Ричард, бях уплашена и исках да имам поне две огнестрелни оръжия с мен. Полицаите задържаха браунинга. Нямах кобур, който да побере пушката с рязана цев, да не говорим, че беше незаконна. Като се замисля, защо не автоматът? Имах разрешително за притежаването му, но ми трябваше друго разрешително за носенето на автоматично оръжие, това е правило за цивилни. Ако исках да го нося, може би нямаше да е лошо да мина през съда в крайна сметка.
7
Филм, в които се показват извратени сексуални действия, завършващи с истинската смърт на някой от участниците — Б.пр.