Сложих си якето и се завъртях. То беше достатъчно обемисто, така че да не се показва нищо. Изумително. Файърстарът беше по-забележим в своя преден кобур.
Пулсът ми биеше толкова силно, че започнах да го усещам като удари в кожата ми. Бях уплашена. Ричард отиваше да си играе на политик с банда върколаци. Превръщачите не си играят много, много на политици, те просто те убиват. Но го дължах на Стивън и не вярвах на Ричард, че ще се предпази сам. Аз щях да направя каквото е нужно, за да подсигуря безопасността му; Ричард нямаше да го направи. Тази вечер за първи път разбрах, че може да ме убият.
Нямаше начин да отидем на едно от малките представления на Рейна сами и да оцелеем. Нямаше начин. Жан-Клод никога не би търпял игричките на Рейна и Маркус, ако беше на мястото на Ричард. Те щяха да са мъртви до сега и ние бихме били в безопасност. Бих се доверила на Жан-Клод да ми пази гърба. Той нямаше да трепне. Разбира се щеше да доведе своята собствена малка армия от вампири и да предизвика истинска битка. Лайното можеше да се удари във вентилатора тази вечер и всичко щеше да е свършило до сутринта. По начина на Ричард щяхме да спасим Стивън, да оцелеем, да се измъкнем и Рейна щеше да е жива. Нищо не би се променило. Това може да беше цивилизованият начин, но също така беше и лош начин да останеш жив.
Ричард ме чакаше до предната врата, нетърпелив, с ключовете в ръка. Не можех да го обвинявам.
— Стивън не каза къде е. Знаеш ли къде правят филмите?
— Да.
Погледнах го въпросително.
— Рейна ме води няколко пъти да гледам как заснемат филм. Смяташе, че ще преодолея своята срамежливост и ще се включа.
— Не си го направил. — Не беше въпрос.
— Естествено, че не. Да тръгваме да вземем Стивън — той ми отвори вратата и само този единствен път не му казах да не го прави.
7
Очаквах Ричард да ни закара някъде в града, може би в някакъв овехтял склад в занемарена част от града. Вместо това той подкара колата по-надалеч, към окръг Джеферсън. Карахме надолу по старата магистрала 21 между приятни, плодородни хълмове, сребристи под лунната светлина. Беше началото на май и дърветата вече бяха покрити с листа.
Дървета растяха нагъсто отстрани на пътя. Една самотна къща наруши редицата, но през по-голямата част от пътя, бяхме сами в тъмното, сякаш пътят продължаваше до безкрай напред и никога друг човек не беше стъпвал на него.
— Какъв е планът — попитах аз.
Ричард ми хвърли един поглед, после се обърна пак към пътя.
— Планът?
— Да, планът. Ако Рейна е там, тя няма да е сама и няма да й хареса да отведеш Стивън.
— Рейна е алфа женската, лупата. Не е разрешено да се бия с нея.
— Защо не?
— Алфа мъжкар се превръща в Улфрик, вълчият крал, като убие стария водач, но победителят избира лупата.
— Тоест Рейна не се е била за своето място?
— Не се е била за това да бъде лупа, но се е била, за да стане най-доминиращата женска в глутницата.
— Веднъж ми каза, че глутницата ме приема за доминираща. Каква е разликата между това да си доминираща и това да си алфа женска? Имам предвид, мога ли аз да съм алфа?
— Алфата е нещо като това да си вампир — господар — отговори той.
— Тогава какво е доминиращ?
— Някой не от глутницата, не лукой, който е спечелил нашето уважение. Жан-Клод е доминиращ. Той не може да бъде нещо повече, преди да стане член на глутницата.
— Значи ти си алфа, но не си водач на глутницата.
— Имаме около дузина алфи, мъжки и женски. Аз бях втори след Маркус, неговият Фреки.
— Фреки е името на един от вълците на Один8. Защо вторият вълк ще бъде наречен на нещо от митологията?
— Глутницата е много стара, Анита. Помежду си, ние сме лукои. Може да има двама втори, Фреки и Гери.
— Защо ми изнесе този урок по история и лексика?
— За външни хора поддържаме простичката версия. Но бих искал ти да знаеш кои и какво сме ние.
— Лукои е гръцка дума, нали?
Той се усмихна.
— Но знаеш ли от къде произлиза?
— Не.
— Крал Ликаон от Аркадия9 е бил върколак. Той не се е опитал да го скрие. Наричаме се лукои в негова чест.
8
Один е върховният бог в митологията на германите. Легендата за Один, Фреки, Гери и Фенрир я има в Уикипедия. — Б.пр.
9
Гръцката легендата за крал Ликаон от Аркадия, превърнат във вълк от Зевс, след като раздразнил бога като му поднесъл в дар човешка плът, ражда термина за върколак — „lycanthrope“ — Б.пр.