— Ако вече не си Фреки, тогава какво си?
— Фенрир, претендентът.
— Гигантският вълк, който убива Один при Рагнарок.
— Впечатлен съм, не са много хората, които знаят това.
— Два семестъра сравнителна религия — казах аз — Може ли жена да бъде Улфрик?
— Да, но е рядко срещано.
— Защо?
— Те трябва да извоюват внушителна победа в продължителна физическа битка. Цялата сила на света няма да спре другия да ти смаже лицето в земята.
Щеше да ми хареса да продължа да споря, но не го направих. Той беше прав. Не защото бях жена. И на дребните мъже им наритват задниците. Размерът има значение, когато противниците са еднакво тренирани.
— Защо женските алфи не трябва да се бият, за да спечелят първо място?
— Защото Улфрик и неговата лупа са брачна двойка, Анита. Той не би искал да получи жена, с която не се разбира.
Погледнах към него.
— Я почакай за малко. Ти си следващият възможен водач на глутницата. Ако победиш Маркус, трябва ли да спиш с твоята лупа?
— По принцип, да.
— По принцип? — попитах.
— Няма да избера нито една. Няма да спя с някоя, просто така, за да може глутницата да се чувства сигурна.
— Радвам се да го чуя — казах, — но това ще изложи ли на опасност мястото ти в глутницата?
Той си пое дълбоко въздух и въздъхна силно.
— Имам голяма подкрепа в глутницата, но някои от тях се безпокоят от моя морал. Те смятат, че трябва да си избера партньорка.
— И ти не искаш, заради… мен?
Той ме погледна косо.
— Това е по важната причина. Няма да е само за един път, Анита. Една алфа двойка се събира за цял живот. Като брак е. Често те се женят и в реалния живот, не само в глутницата.
— Не мога да разбера как водачът на глутницата избира половинката си.
— Аз вече съм избрал моята — каза Ричард.
— Но аз не съм върколак.
— Не, но глутницата те признава за доминираща.
— Само, защото съм убила няколко от тях.
— Е, това успя да ги впечатли — той намали скоростта. Имаше линия от борови дървета покрай лявата страна на пътя, твърде подредени и твърде гъсти, за да са естествени. Той зави по чакълеста алея за коли между тях. Алеята беше криволичеше по нанадолнището и там, в дъното на плитка долина имаше фермерска къща. Ако там изобщо някога бе имало ниви, дърветата ги бяха превзели.
Алеята за коли стигаше до малък, покрит с чакъл участък, който беше претъпкан с коли. Имаше поне дванайсет. Ричард вкара рязко колата на паркинга и отвори вратата си преди аз да успея да махна колана си. Трябваше да тичам, за да го настигна и стигнах зад гърба му, точно когато той отвори вратата на плевнята. Там имаше тънка стена от плат, простряна от вътрешната страна на вратата, не като завеса, а повече като бариера. Ричард я бутна навътре и светлината се разля около нас. Той прекрачи гордо в тази светлина, а аз се повлякох след него.
Имаше светлини навсякъде, висящи от гредите като големи, грозни плодове. Двадесетина човека стояха около подреденото в плевнята обзавеждане. Две камери бяха насочени към декори, състоящи се от две стени и кралски голямо легло. Двамата оператори седяха почти провесени върху камерите, чакайки. Една дълга маса, покрита с чували и студена пица беше поставена близо до входа. Повече от дванайсет човека се бяха натрупали около храната. Те ни погледнаха, когато влязохме. Шепа хора ни погледнаха бегло и продължиха да се движат. Ликантропите се втренчиха в нас, очите им бяха по-неподвижни, целеустремени. Внезапно разбрах какво чувства газелата, попаднала в лъвско сборище.
Поне две трети от хората в плевнята бяха превръщачи. Вероятно, не всички от тях бяха върколаци. Не можех да кажа какво животно са само като ги погледна, но знаех, че всичките са превръщачи. Тяхната енергия гореше във въздуха наоколо като намек за светлина. Дори с узито, ако нещата тръгнеха на зле щях да съм в беда. Внезапно се ядосах на Ричард. Не трябваше да идваме сами просто така. Това беше твърде опасно за разговори.
Жена излезе от групата. На рамото си имаше нещо, което изглеждаше като промишлено голям комплект за грим. Тъмната й коса беше подстригана ниско по главата й, оставяйки симпатичното й лице открито и чисто, без следа от грим по него.
Тя се придвижи несигурно към нас, сякаш се страхуваше, че ще бъде захапана. Въздухът вибрираше около нея с леко блещукане, като че заобикалящата я реалност беше само малко по-малко твърда, отколкото трябваше да бъде. Ликантроп. Не бях сигурна какъв вид, но това наистина нямаше значение. Независимо от вида си, те бяха опасни.
— Ричард — каза тя. Отстъпи по-далеч от наблюдаващата тълпа, малките й ръце погладиха нагоре и надолу ремъка на чантата й. — Какво правиш тук?