Вторият мъж коленичеше от далечната страна на Стивън. Къдрава руса коса падаше до кръста му. Той беше в същата бяла роба, само че завързана. Когато погледна към вратата, тънкото му, почти сладко лице беше като огледало на Стивън. Това трябваше да е брат му. Той държеше сребърен нож. Беше по средата на разреза, когато влязох през вратата. Прясна кръв избликваше от кожата на Стивън.
Стивън изкрещя.
Имаше и една гола жена наведена над тялото на Стивън. Тя го разкрачи, изпъвайки краката му. Дългата й кестенява коса, падаше като завеса, скриваща последното унижение от погледа ми. Рейна обърна главата си към слабините на Стивън. Пълните й устни леко се усмихнаха. Беше го докарала до ерекция. Дори протестиращ, тялото му се беше поддало.
Отне ми един удар на сърцето, за да видя всичко това, като някаква забавена стенограма. Забелязах движение от дясната си страна и се опитах да се обърна, но беше твърде късно. Нещо космато и само наполовина човек се блъсна в мен. Ударих се в далечната стена, достатъчно силно, за да изтръпна. Файърстарът падна и се завъртя, а аз лежах изтръпнала на пода. Вълк с размера на пони се изправи над мен. Отвори челюсти, достатъчно големи да смаже лицето ми и изръмжа, ниско и дълбоко, достатъчно да накара сърцето ми да спре.
Можех да се движа отново, но муцуната беше на сантиметър от моето лице; можех да почувствам дъха му по кожата си. Тънка нишка слюнка се проточи от устата му и се плъзна по ръба на моята уста. То наведе муцуната си още по-надолу, устните му се изтеглиха назад, сякаш щеше да ме захапе. Узито беше притиснато между гърба ми и стената. Хванах се за единия от ножовете си, но знаех, че никога няма да успея да го извадя.
Човешки ръце се обвиха около вълка, откъсвайки го назад, на разстояние от мен. Рейна продължаваше да държи борещия се вълк, сякаш без усилия. Хубавото й голо тяло се развълнува от мускули, които не трябваше да се показват, когато не се използваха.
— Не й е пуснал кръв, нали ви казах — тя хвърли вълка към другата страна. Стената се напука и огъна. Вълкът продължи да лежи, очите му се бяха обърнали назад.
Това ми даде времето, от което се нуждаех. Изтеглих узито от кобура му. Когато Рейна се обърна отново към мен, го насочих към нея.
Тя застана пред мен, гола, перфектна, стройна, там, където трябваше да бъде стройна, закръглена, където трябваше да бъде закръглена. Но след като веднъж я бях видяла да пренарежда тялото си, както си иска, не бях толкова впечатлена. Ако можете да променяте тялото си, така, както тя може, на кого му е нужен пластичен хирург?
— Можех да я оставя да те убие, Анита. Не ми изглеждаш много благодарна.
Седнах на пода, плъзгайки се по стената, все още не успявах да бъда преценя мога ли да стоя. Но узито беше насочено точно и стабилно.
— Много благодаря — казах аз. — Сега се обърни бавно или ще те прережа наполовина.
Рейна се засмя, нисък, весел звук.
— Ти си толкова опасна. Толкова вълнуваща. Не мислиш ли и ти така, Габриел?
Габриел дойде и застана край нея. Двамата, застанали там, гледащи надолу към мен ми бяха твърде много, така че използвах стената като опора и станах. Можех да стоя. Страхотно. Даже започвах да мисля, че ще мога да ходя. Още по-добре.
— Обърни се — казах отново.
Габриел пристъпи около нея, заставайки почти достатъчно близо да се протегне и да ме докосне.
— Тя е перфектна за някой, когото го боли и изглежда почти мъртъв — той протегна ръка, сякаш ако се наведеше още малко, щеше да плъзне пръстите си по бузата ми.
Насочих автомата към кръста му, защото изстрелът щеше да отиде по-нагоре. Прицелете се твърде точно и има шанс наистина да пропуснете.
— Последният път, когато ме притисна, Габриел, всичко, което имах в мен беше нож. Оцеля, позволявайки ми почти да те изкормя, но дори ти няма да можеш да се възстановиш от автоматичен откос. От тази позиция ще те прережа наполовина.
— Ще ме убиеш ли наистина само, защото съм се опитал да те докосна? — той изглеждаше развеселен, неговите странни сиви очи светеха почти трескаво, докато се взираха в мен през бъркотията на косите му.
— След като съм го казала, можеш да се хванеш на бас — отдалечих се от стената. — Обърни се или ще разберем колко наранявания можеш да понесеш.