— Достатъчно, за да убиваш за това? — попита Ричард.
— Да — отговорих. — Достатъчно, за да убивам за това.
Човекът — вълк се втренчи в мен.
— Ти не си една от нас.
— Това няма значение. Стивън е извън играта. Кажи на Рейна, че ако бъде довлечен обратно тук ще я държа лично отговорна.
— Кажи ми го сама. — Рейна стоеше в коридора, гола и абсолютно спокойна, сякаш беше облечена в най-фина коприна. Габриел беше зад гърба й.
— Ако някой върне Стивън отново тук, опитвайки се да го насили да участва във филмите, ще те убия.
— Дори и ако нямам нищо общо с това?
Усмихнах се, сякаш щях да й повярвам.
— Дори и да нямаш, без значение кой или защо го е направил, твоят задник ще е на прицел.
Тя поклати главата си, почти покланяйки се.
— Нека бъде така, Анита Блейк. Но знай това, ти ме предизвика пред моята глутница. Не мога да оставя това без отговор. Ако беше превръщач, щяхме да се бием, но това че си човек представлява проблем.
— Помни това, кучко. Аз съм човек, така че ако очакваш да си оставя оръжията и да се бия с теб лице срещу лице, значи си луда.
— Това ще бъде доста нечестно, не мислиш ли?
— Не мисля, че се притесняваш особено за честта си, след това, което видях в задната стая.
— О, това ли? — каза тя — Стивън никога няма да се издигне в глутницата. Няма да има повече предизвикателства за него. Той ще бъде играчка за всеки, който е над него в йерархията.
— Вече не — казах аз.
— Предлагаш му своята защита ли? — попита тя.
Един път вече бях отговаряла на този въпрос и знаех какво влачи след себе си, но не ми пукаше. Исках Стивън да е в безопасност и трябваше да направя каквото е нужно, да убивам или да превърна себе си в мишена. По дяволите, наемният убиец вероятно можеше да ме довърши скоро, така или иначе.
— Да, той е под моя защита.
— Той вече е под моя защита, Анита — каза Ричард.
— Докато не започнеш да убиваш, за да го предпазиш, тя няма да означава много за тези хора.
— Ще убиваш, за да подкрепиш защитата на Ричард ли? — попита Рейна.
— Тя не разбира какво я питаш — намеси се Ричард. — Въпросът не е честен, докато тя не разбере какво означава.
— Тогава обясни й, Ричард, но не тази вечер. Става късно и ако искаме да свършим малко работа, трябва да започваме да снимаме. Отведи своя малък човек и й обясни правилата. Обясни й колко дълбока дупка си е изкопала тази вечер. Когато разбере правилата, обади ми се. И аз ще помисля за начин да направя дуела между нас, колкото се може по-равнопоставен. Може би трябва да превържа очите си или едната ръка зад гърба си.
Опитах се да отговоря, но Ричард каза:
— Хайде, Анита. Трябва да си тръгваме — той беше прав. Можех да убия доста от тях, но не всичките. Не бях взела повече пълнители за автомата. Не смятах, че ще са ми нужни. Глупачка. Излязохме през вратата, с мен крачеща отзад, готова за застрелям всекиго, който си подаде главата навън. Никой не ни последва. Ричард пренесе Стивън през късната пролетна нощ и не се огледа назад, сякаш знаеше, че няма да ни последват.
Отворих вратата и той постави Стивън на задната седалка.
— Можеш ли да ни закараш до вкъщи? — попита той.
— Да. Колко лошо си ранен?
— Не много, но искам да се возя тук отзад със Стивън, в случай, че се събуди. — Не можех да споря с това. Аз шофирах. Бяхме спасени. Всички ние бяхме още живи. Но ако ни бяха връхлетели, нямаше да сме. Сега, когато бяхме на сигурно място, аз направо полудях.
— Е, ето че оцеляхме. Но не благодарение на твоя малък план — казах.
— И никой не умря, благодарение на моя малък план — отговори Ричард.
— Само, защото бях по-добре въоръжена от обикновено.
— Ти беше права — призна той — Това беше капан. Сега щастлива ли си?
— Да, щастлива съм — казах аз.
— Радвам се да го чуя. — Под сарказма звучеше изморен. Можех да го усетя в гласа му.
— Какво трябваше да ми обясниш, Ричард? — погледнах в огледалото, но не можах да видя лицето му в тъмното.
— Рейна изпълнява заповедите на Маркус. Тя е неговата лупа. Той я използва да прави неща, които самият той не би трябвало да одобрява, като мъченията.
— Тоест аз се обявих като твоя лупа.
— Да, аз съм Фенрир. Нормално, вече щях да съм си избрал лупа. Глутницата е разделена, Анита. Аз съм дал своята защита на последователите си, така че, ако Маркус се опита да ги нарани, аз ще тръгна срещу него или последователите ми биха го направили с моето позволение. Без претендент или водач на глутница зад гърба ти, е почти бунт да не изпълниш заповедите на водача.
— Какво е наказанието за бунт?