— Чухме за вашата слава в Европа.
Повдигнах веждите си.
— Няма нужда да скромничите, госпожице Блейк. Измежду тези от нас, които се интересуват от подобни неща, вие сте си спечелили определена известност.
Известност, не репутация. Хъм.
— Прибери пистолета, ma petite. Сабин вече направи — как да го нарека — показно на уменията си за тази вечер. Така ли е, Сабин?
— Страхувам се, че да. Всичко изглежда толкова зле сега.
Прибрах пистолета в кобура и разтърсих главата си.
— Честно, нямам ни най-малка идея как мога да ти помогна.
— Ако знаеш как, би ли ми помогнала? — попита Сабин.
Погледнах го и кимнах.
— Да.
— Дори въпреки факта, че аз съм вампир, а ти си екзекутор на вампири?
— Направил ли си нещо в тази страна, заради което да бъдеш екзекутиран?
Сабин се засмя. Гниещата част от кожата му се изопна, а сухожилията се опънаха с влажно изплющяване. Исках да погледна настрани.
— Все още не, госпожице Блейк, все още не — лицето му се промени бързо, смехът рязко изчезна. — Научил си се да не показваш емоциите си, Жан-Клод, но аз мога да видя ужаса в очите ти.
Кожата на Жан-Клод беше възстановила своето млечно съвършенство. Лицето му все още беше очарователно и перфектно, но най-после спря да блещука. Среднощно сините му очи сега бяха просто очи. Все още беше красив, но сега беше почти човешка красота.
— Не си ли струва малко ужас?
Сабин се усмихна и на мен ми се прииска да не го беше правил. Мускулите на гниещата му страна не работеха и устата му се изви уродливо. Погледнах настрани, после се принудих да върна погледа си обратно. Щом той беше хванат в това лице, значи аз можех да го гледам.
— Значи ще ми помогнете?
— Аз бих ти помогнал, ако можех, но Анита е тази, която трябва да попиташ. Тя трябва сама да реши.
— Е, госпожице Блейк?
— Не знам как да ти помогна — отговорих.
— Разбирате ли при какви ужасни условия живея, госпожице Блейк? Успяхте ли да схванете истинския ужас на ситуацията ми?
— Предполагам, че гниенето няма да те убие, но то прогресира, така ли е?
— О, да, то се разпространява, като вирус предполагам.
— Бих искала да ти помогна, Сабин, но какво мога аз, което да не го може Дюмар? Той е некромант, може би толкова силен, колкото съм и аз, а може би и повече. Защо се нуждаете от мен?
— Съзнавам, госпожице Блейк, че не знаете нищо за подобни проблеми — каза Дюмар. — Доколкото успях да открия, той е единственият вампир, постигнат от такава съдба, но си мислех, че ако намерим друг некромант, толкова силен, колкото съм и аз — усмихна се той сдържано — или почти толкова силен, колкото съм и аз, може би заедно ще успеем да направим една магия, за да му помогнем.
— Магия? — хвърлих кос поглед към Жан-Клод.
Той направи това чудесно френско повдигане на раменете, което можеше да означава всичко и нищо.
— Знам малко за некромантията, ma petite. Ти по-добре би трябвало да знаеш дали е възможно да направиш магия.
— Не само способностите ти на некромант ни доведоха при теб — каза Дюмар. — Освен това си била фокус с поне двама различни съживители, мисля, че тази е американската дума, за това, което правиш.
Поклатих глава.
— Думата е вярна, но от къде разбрахте, че съм служила като фокус?
— Стига, госпожице Блейк, способността да обединяваш чужда съживителска сила със своята и така да увеличаваш и двете е рядък талант.
— Вие можете ли да служите като фокус? — го попитах.
Той се опита да изгледа скромен, но всъщност изглеждаше горд от себе си.
— Трябва да призная, че да, мога да служа като фокус. Мисля, че заедно ще можем да го доведем до край.
— Можем да вдигнем дяволски много зомбита, но това няма да ни помогне да излекуваме Сабин.
— Това е вярно — Дюмар се наведе напред в стола си. Неговото слабо, красиво лице беше зачервено, нетърпеливо, истински месия търсещ ученик.
Аз не бях готова да го последвам.
— Предлагам ти да те обучавам в истинското некромантство, не в това смешно вуду, с което се занимаваш.
Жан-Клод издаде слаб звук, нещо средно между смях и покашляне.
Погледнах развеселеното лице на Жан-Клод, но отговорих:
— Справям се достатъчно добре с това смешно вуду.
— Нямах намерение да ви обидя, госпожице Блейк. Скоро ще се нуждаете от подобен учител. Ако не съм аз, ще трябва да намерите някой друг.
— Нямам представа за какво говорите.
— За контрол, госпожице Блейк. Суровата сила, без значение колко е впечатляваща, не е същата като силата, използвана предпазливо и с добър контрол.
Поклатих глава.
— Ще ви помогна, ако мога, господин Дюмар. Ще участвам в създаването на магията, след като първо я провери местна вещица, която познавам.