Не обичах много тестовете, но беше трудно да се оплаквам, когато виждах страха в очите му. Той мина напред и застана пред леглото. Потърка едната си длан нагоре-надолу по другата си ръка, сякаш му беше студено. Но беше май в Сейнт Луис. Не му беше студено, поне не и с този вид студ.
— Вие не сте животни, Ричард.
— Как можеш да знаеш какво съм? — знаех, че пита повече себе си, отколкото мен.
Приближих се към него. Извадих файърстара от панталоните си и го сложих на нощното шкафче до лампата. Той ме наблюдаваше какво правя с напрегнати очи. Почти сякаш очакваше да го нараня. Щях да опитам много внимателно да не го правя.
Докоснах ръката му, внимателно, там, където я беше потъркал. Той замръзна под докосването ми.
— Ти си един от най-моралните хора, които някога съм срещала. Ти можеш да убиеш Маркус и да не се превърнеш в ненаситен звяр. Знам това, защото те познавам.
— Габриел и Рейна убиват и изглеждат точно като зверове.
— Ти не си като тях, Ричард. Повярвай ми.
— Какво ако убия Себастиян или Маркус и му се насладя? — красивото му лице беше грубо от ужаса, който пораждаха мислите му.
— Може би ще се почувстваш добре. — Стиснах ръката му по-силно. — Но ако не стане така, няма нищо срамно в това. Ти си това, което си. Не си го избирал. То е избрало теб.
— Как можеш да кажеш, че няма нищо срамно в това да се наслаждаваш на нечие убийство? Ловувал съм елени и ми е харесвало. Обичам да ходя на лов и да убивам, и да ям топлото месо. — Както и преди мислите му го възбудиха. Задържах очите си върху лицето му, колкото ми беше възможно, но все пак беше подлудяващо.
— Всеки има различно нещо, което да му натисне ключето, Ричард. Чувала съм и по-лоши неща. По дяволите, чувала съм и по-лоши неща.
Той погледна надолу към мен така, сякаш искаше да ми повярва, но беше уплашен да го направи.
— По-лоши от това? — Той повдигна дясната си ръка от рамото си и я задържа пред лицето ми. Силата му бликна по ръката ми, надолу от рамото, докато не се задъхах. Това беше сила на волята, единствено от това, че държах ръката си върху неговата.
Пръстите му се удължиха, ставайки невъзможно дълги и тънки. Ноктите му се превърнаха в твърди, остри, животински нокти. Това не беше вълча лапа, по-скоро неговата прерасна в нокът. Нищо не можеше да се промени така. Само тази ръка.
Имах проблеми с дишането, по причина различна от преди. Втренчих се в ноктестата ръка и осъзнах за първи път, че той беше прав. Да наблюдавам как костите в ръката му се разтягат и пукат, ме караше да ми призлява и ме плашеше.
Задържах ръката си на рамото му, но треперех. Намерих гласа си, но и той също трепереше.
— Видях Рейна да го прави веднъж. Не мислех, че е обща способност.
— Само Рейна, Маркус и аз можем да го правим от цялата глутница. Можем да се променяме частично по собствена воля.
— Значи така намушка Себастиан снощи.
Той кимна, очите му още изучаваха лицето ми. Борех се да го задържа безизразно, но това, което видя не беше достатъчно успокояващо. Той се обърна настрани и аз вече не можех да виждам очите му, за да почувствам болката в тях.
Сграбчих ръката му и обвих пръстите си около тези дълги, тънки кости. Чувствах мускули под дланите си, които никога преди не са били в ръката на Ричард. Направих всичко, което можах, за да задържа ръката му. Да го докосна такъв. Всичко. Усилието ме накара да затреперя и да не мога да срещна очите му. Не бях сигурна какво ще види в тях. Той докосна брадичката ми с другата си ръка и ме завъртя бавно с лице към него. Втренчи се надолу към мен.
— Мога да вкуся страха ти и го харесвам. Разбираш ли? Харесвам го.
Трябваше да прочистя гърлото си, за да кажа:
— Забелязах.
Имаше благоприличието да се изчерви. Наклони се леко, за да ме целуне. Не се опитах да го спра, но и не му помогнах. Обикновено заставах на пръсти, за да го пресрещна. Сега просто стоях, прекалено уплашена, за да мръдна, карайки високото му тяло да се извива в раменете, за да се наведе близо до мен. Дългата, тънкопръста ръка, която държах се изви около мен, ноктите легнаха нежно на голата ми ръка.
Аз се напрегнах и неговата енергия се изля върху мен. Държах ръката му, докато мускулите и костите се плъзнаха обратно на място. Задържах го с двете си ръце, докато неговата ръка се преоформяше под моите. Кожата ми потръпна под разливащата се енергия.
Устните му докоснаха моите и аз го целунах, почти олюлявайки се. Пуснах ръката му, пръстите ми погалиха голите му гърди, играейки си с твърдите му зърна. Ръцете му се обвиха около кръста ми и започнаха леко да го мачкат, придвижиха се към ребрата ми, покрай гърба ми. Той прошепна в устата ми: