— Не носиш нищо под тази тениска.
— Знам — отговорих.
Ръцете му се мушнаха под тениската ми, галейки гърба ми, притискайки телата ни едно към друго. Голото му тяло ме докосна и дори през дънките ме накара да потреперя. Изпитвах такова желание да почувствам голата му плът до мен, че го усещах като глад в кожата си. Съблякох тениската си и той изстена изненадано.
Спусна поглед надолу към голите ми гърди, вече не беше единственият възбуден. Постави ръцете си на гърдите ми и когато не го спрях, падна на колене пред мен. Погледна нагоре към мен, кафявите му очи бяха изпълнени с тъмна светлина.
Целувах го, докато коленичеше пред мен, сякаш щях да го изям. Усещането за тялото му срещу голата ми плът, ми идваше почти твърде много.
Той прекъсна целувката и премести устата си върху гърдите ми. Изпуснах изненадан стон от гърлото си.
В този момент се почука на вратата. Ние замръзнахме. Женски глас, който не разпознах каза:
— Не съм минала толкова много път, за да те слушам как си правиш кефа, Ричард. Искам да ти напомня, че всички ние имаме невероятно добър слух.
— Без да споменаваме обонянието — това беше Джейсън.
— По дяволите — каза той тихо, заравяйки пламналото си лице в мен.
Сложих главата си върху неговата, изчервявайки се в косата му.
— Мисля просто да изляза през прозореца.
Той ме прегърна през кръста и стана, слагайки ръцете си върху гърдите ми за последен път.
— Не мога да ти кажа колко дълго съм чакал, за да направя това.
Той се протегна за панталоните и гащетата си, все още лежащи на леглото. Докоснах ръката му, връщайки вниманието му към мен.
— Искам те, Ричард. Обичам те. И искам да вярваш в това.
Той се втренчи в мен, лицето му стана странно и официално.
— Не си ме виждала да се превръщам във вълк все още. Трябва да видиш и това, преди да продължим по-нататък.
Мисълта никак не ме зарадва и бях щастлива, че не съм момиче, което ще го покаже.
— Прав си, макар че, ако беше изиграл картите си правилно, може би първо щяхме да правим секс.
— Нямаше да е честно към теб.
— Тоест, казваш ми, че ако бяхме сами, щеше да спреш и да се превърнеш?
Той кимна.
— Защото нямаше да е честно да спиш с мен, докато не съм видяла целия комплект.
— Именно.
— Ти си такъв бойскаут, Ричард.
— Мисля, че тъкмо загубих една от заслужените си значки — каза той. Изразът на лицето му изпрати гореща вълна по врата ми.
Той хвана боксерките си и се плъзна в тях. Пъхна се в дънките си и внимателно ги закопча. Наблюдавах го как се облича със собственически поглед. Един поглед, изпълнен с очакване.
Вдигнах тениската си от пода и я навлякох отново. Ричард дойде към мен, плъзна ръце под тениската ми и сложи всяка от тях върху една от гърдите ми, мачкайки ги. Изпънах се срещу него. Той беше този, който спря, прегръщайки ме през кръста, повдигайки ме на сантиметър над пода. Обърна ме обратно и ми даде бърза целувка.
— Когато решиш да направиш нещо, не се отмяташ от решението си, нали?
— Никога — казах аз.
Той пое дълбоко въздух през носа и го изпусна през устата.
— Ще се опитам да бъде бърза среща, но…
— Едуард ще е тук скоро, така че няма значение.
Той кимна, лицето му посърна.
— Почти забравих, че някой се опитва да те убие — обхвана лицето ми с дланите си и ме целуна, с очи впити в лицето ми. — Бъди внимателна.
Докоснах превръзката на рамото му.
— Ти също.
Той взе черна тениска от чекмеджето и я облече. Напъха я в дънките си и аз си наложих да стоя настрани, докато се бореше с ципа си.
— Присъедини се към нас, след като се облечеш.
Кимнах.
— Разбира се.
Той излезе, затваряйки вратата след себе си. Въздъхнах и седнах на ръба на леглото. По дяволите, не исках да загубя Ричард. Наистина не исках. Исках да спя с него. Не бях сигурна как ще се почувствам, когато го видя да се променя в пълната си животинска форма. Това нещо с ръката ме беше потресло достатъчно. Какво, ако не успеех да го приема? Какво, ако беше прекалено грубо. Мили Боже, надявах се да не е. Надявах се да съм по-добър човек от сега. По-силен човек от сега.
Ричард беше уплашен дали ако започне да убива, няма просто да продължи да убива. Не беше напълно безпричинен страх. Прегърнах се силно. Усещането за неговото тяло срещу моето беше прилепнало към мен. Усещането за устата му по мен… потръпнах и това не беше страх. Беше глупаво да обичам Ричард. Секса с него щеше да го направи още по-лошо. Той щеше да е мъртъв скоро, ако не убиеше Маркус. Просто така. Жан-Клод никога нямаше да рискува себе си просто така. Никога. Винаги можеш да се довериш на Жан-Клод да оцелее. Това беше един от неговите таланти. Почти сигурна бях, че не беше един от тези на Ричард. Последната нощ трябваше да ми покаже отвъд всяко съмнение, че трябва да го зарежа. Или той трябваше да зареже мен. Можеше да си съгласен или да не си с политиката и дори понякога с религията, но трябваше или да убиваш хора, или да не ги убиваш. Убийството не е нещо, към което можеш да си неутрален.