— Тя е моята лупа. Опознайте аромата й, опознайте кожата й. Тя е проливала нашата кръв и е проляла кръвта си за нас. Тя ще бъде пазител за тези, които са по-слаби от нея. Тя ще убива за нас, ако го поискаме. Тя е нашата алфа.
Силви и Нийл отстъпиха. И двамата се измъкнаха от кръга. Изправиха се вглеждайки се в мен, в Ричард. Останалите се свиха на пода, чакайки.
— Тя не е доминираща за мен — каза Силви.
— Тя дори не е една от нас — каза Нийл. — Няма да се прекланям пред нея. Мога да я пречупя на две с една ръка — той поклати глава — тя не е моя алфа.
— Какво става, Ричард? — попитах аз.
— Опитах се да те присъединя към глутницата, да те направя една от нас, без да те заразявам.
— Защо?
— Ако ще пазиш Стивън, тогава заслужаваш защитата на глутницата. Ако ще поемаш рискове за нас, тогава заслужаваш да получиш предимството на нашата защита.
— Не се приема — казах аз. — Но и не съм твърде впечатлена от вашата защита досега.
В минутата, в която го казах, си пожелах да не го бях правила. Лицето му посърна.
— Ти го направи лично снощи с Рейна, Анита. Нямаш си и на идея, колко опасна може да бъде тя. Искам да получиш защитата на всички, ако нещо се случи с мен.
Погледнах към него.
— Ти ще убиеш Маркус, ако той ти скочи, нали? Няма вече да си гнуслив — докоснах ръката му. Изучавах лицето му. — Отговори ми, Ричард.
Най-накрая той кимна.
— Няма да му позволя да ме убие.
— Ти ще го убиеш, обещай ми.
Челюстта му се стегна, мускулите му потръпваха.
— Обещавам.
— Алилуя, най-накрая — каза Силви. Тя ме погледна. — Оттеглям предизвикателството си. Ти не си доминираща за мен, но можеш да бъдеш негова алфа женска. Оказваш му добро влияние — тя се върна в кръга, но не коленичи.
— Хайде, Нийл — каза тя. — Приеми я.
Той поклати глава.
— Не, тя не е една от нас. Не може да бъде. Няма да я призная като алфа.
— Всичко, което трябва да направиш е да докажеш на Нийл, че си сериозна — каза Силви. — Просто трябва да го нараниш малко.
— След като най-вероятно той ще оцелее след челен удар с камион, как се предполага, че ще го нараня аз?
Тя сви рамене.
— Не мислех, че някой ще те предизвика. Съжалявам — каза Ричард.
— Ти очакваш хората да бъдат мили, Ричард. Това е едно от твоите най-добри качества и най-голямата ти слабост — казах аз.
— Откажи предизвикателството, Анита.
— Ако го откажа, тогава какво?
— Това е краят. Няма да бъдеш член на глутницата, но аз мога да им наредя да те пазят от Рейна. Това е почти толкова добре.
— Казах ти, че не искам на никого да бъде нареждано да поема куршуми, заради мен. Освен това няма начин да се кандидатирам доброволно за бой с голи ръце срещу ликантроп. Ще си запазя пистолета, много благодаря.
Звънна се на вратата. Вероятно беше Едуард. По дяволите. Огледах малката групичка и въпреки, че бяха в човешките си форми, той веднага щеше да познае какво са. Той беше по-добър в подушването на чудовищата от мен, поне на живите.
— Ако твоите момчета могат да смекчат малко тона, аз ще отворя вратата.
— Едуард? — Ричард го направи да звучи като въпрос.
— Вероятно — отговорих.
Той огледа групата.
— Всички ставайте от пода. Той също е нормален.
Те станаха на краката си бавно, почти неохотно. Изглеждаха почти като опиянени, сякаш енергията в стаята беше спаднала повече за тях, отколкото за мен.
Тръгнах към вратата. Бях почти на половината път, когато Ричард изкрещя:
— Не.
Хвърлих се на земята, претъркулвайки се и усетих въздуха да изсвистява над мен, там, където Нийл беше замахнал. Ако беше по-добър в ръкопашния бой, щеше да ме закове. Изпуснатия замах го извади от баланс и аз го изритах, така че да падне на пода, но той скочи отново на крака преди аз да успея да стана, сякаш имаше пружини на гърба си. Беше адски впечатляващо.
— Спри, Нийл — каза Силви.
— Тя не отказа предизвикателството. Това е мое право.
Изпълзях назад, все още на земята, не съвсем сигурна какво да правя. Дръпнатите завеси на прозореца щяха да бъдат точно зад мен, ако се изправя. Не бях сигурна, че изправянето беше най-добрата ми възможност.
— Кажи ми правилата, бързо — помолих аз.
— До първа кръв — отговори ми Силви — Само човешка форма.
— Ако започне да се превръща можеш да го застреляш — намеси се Ричард.
— Съгласна — каза Силви. Останалите промърмориха своето съгласие.
Отлично. Нийл се хвърли към мен, напълно отделяйки се от земята, с протегнати ръце. Скочих на едно коляно, сграбчих сакото му и се търкулнах на гърба си, позволявайки на неговата невероятна инерция да ни премести. Забих краката си в стомаха му и бутнах с всички сили. Това го накара да прелети над мен в почти перфектна дъга. Демонстрира кръгово хвърляне10 като по учебник.