Издърпах ръката си от неговата.
— Ще помисля. Сега наистина трябва да тръгвам.
Той се усмихна, задържа вратата за Сабин и те си отидоха. Жан-Клод и аз постояхме за момент тихо. Аз проговорих първа.
— Можеш ли да им се довериш?
Жан-Клод седна на ръба на бюрото ми и се усмихна.
— Естествено, че не.
— Тогава защо се съгласи да дойдат?
— Съветът нареди нито един вампир — господар в Съединените Щати да не дава поводи за разправии, докато този мръсен закон, обикалящ из Вашингтон, не бъде спрян. Една война на немъртвите и анти — вампирското лоби ще може да прокара закона и отново да ни извади извън закона.
Разтърсих глава.
— Не мисля, че законът на Брюстър ще може да се развие като снежна топка. Вампирите са легални в Съединените Щати. Независимо от личното ми мнение, не мисля, че това ще се промени.
— Как можеш да си толкова сигурна?
— Не можеш да обявиш група хора за живи и имащи всички права, а после да си промениш мнението и кажеш, че трябва да бъдат убивани веднага, където и да ги срещнеш. ACLU1 ще имат успешен ден.
Той се усмихна.
— Може би. Въпреки всичко, Съветът обяви временно примирие между всички ни, докато законът не бъде отхвърлен по един или друг начин.
— Така че ти трябва да пуснеш Сабин в твоята територия и ако той постъпи зле, Съветът ще го залови и убие.
Жан-Клод кимна.
— Но ти пак ще си мъртъв — казах.
Той разпери ръцете си, грациозни и празни.
— Нищо не е съвършено.
Засмях се.
— Предполагам, че не.
— Ти не закъсняваш ли за срещата си с мосю Зееман?
— Ти си твърде цивилизован този път — казах аз.
— Утре вечер ще бъдеш с мен, ma petite. Няма да е… спортсменско, да завиждам на Ричард за неговата нощ.
— Обикновено не си спортсмен.
— Е, ma petite, това не беше честно. Ричард не е мъртъв, нали?
— Само, защото знаеш, че ако го убиеш, аз ще убия теб — вдигнах ръка, преди да е успял да го каже. — Аз ще се опитам да те убия и ти ще се опиташ да ме убиеш и така нататък.
Това беше стар довод.
— Значи Ричард е жив, ти се срещаш и с двама ни и аз трябва да съм търпелив. По-търпелив, отколкото съм бил някога с някого.
Познавах лицето му. То беше едно от тези, които са повече прелестни, отколкото красиви, но въпреки това мъжествени; не можеш да го сбъркаш с женско, дори и с дълга коса. Всъщност имаше нещо ужасно мъжествено в Жан-Клод, без значение колко дантела носи върху себе си.
Той можеше целият да е мой: къдрици, връзчици и зъби. Просто не бях сигурна, че го искам.
— Трябва да тръгвам — му казах.
Той се отблъсна от бюрото ми. Изведнъж стоеше достатъчно близо да го докосна.
— Тогава тръгвай, ma petite.
Можех да почувствам тялото му на сантиметри от моето, като блещукаща енергия. Трябваше да преглътна, преди да проговоря.
— Това е моят офис. Трябва да си тръгваш.
Той докосна ръката ми леко, само с върха на пръстите си.
— Наслаждавай се на вечерта си, ma petite.
Пръстите му обгърнаха ръцете ми, малко под раменете. Той не се наклони към мен, нито ме привлече към себе си през тези последни няколко сантиметра. Просто държеше ръцете ми и ме гледаше втренчено.
Срещнах погледа на неговите тъмно, тъмно сини очи. Имаше време допреди не много отдавна, когато нямаше да мога да срещна погледа му, без да пропадна в него и да бъда изгубена. Сега можех да погледна в очите му, но по някакъв начин отново бях изгубена. Застанах на пръсти, повдигайки лицето си към неговото.
— Трябваше да те убия още преди много време.
— Имаше своите възможности, ma petite. Ти сама продължаваш да ме пазиш.
— Моя грешка — казах.
Той се засмя и звукът се плъзна по кожата ми като козина по голата ми кожа. Потреперих в ръцете му.
— Спри това — помолих го.
Той ме целуна леко, само с върха на устните си, така че не почувствах зъбите му.
— Ще ти липсвам, ако ме няма, ma petite. Признай го.
Отдръпнах се от него. Дланите му се плъзнаха по ръцете ми, задържаха се върху моите, докато не изтеглих пръстите си от неговите.
— Трябва да вървя.
— Вече го каза.
— Просто излез оттук, Жан-Клод. Стига игрички.
Лицето му мигновено стана сериозно, сякаш го изтри с ръка.
— Никакви игрички повече, ma petite. Върви при другия си любовник — беше негов ред да вдигне ръка и да каже. — Знам, че не сте наистина любовници. Знам, че се съпротивляваш и на двама ни. Честност, ma petite. — Искра от някакво чувство, може би гняв, премина през лицето му и изчезна като вълничка в дълбока вода. — Утре вечер ти ще си с мен и ще е ред на Ричард да си седи в къщи и да се чуди — той поклати глава. — Дори за теб не бих направил това, което е направил Сабин. Дори за твоята любов има неща, които няма да направя — той ненадейно ме погледна ожесточено, гняв припламна в очите му, през лицето му. — Но това, което правя е достатъчно.
1
Amerikan civil liberties union — американски съюз за граждански права — работят за защита и запазване на индивидуалните права и свободи, които Конституцията и законите на Съединените щати гарантират на всички граждани. — Б.пр.