7.
Рейф Наглър слезе от волвото, стиснал в ръка бастуна си. Ако съдеше по гласа и силния източноевропейски акцент, насреща си имаше едър мъж.
— Добре дошли в „Сън Вали Лодж“.
— Благодаря. — Наглър разгъна бастуна си, а пиколото го хвана здраво под ръка. — Лодж или Ин5? — попита професорът, когато тръгнаха по стълбите. — Мислех, че конференцията е в „Сън Вали Ин“.
— Всъщност предлагаме и двата хотела. Лодж е този, в който се намираме — той е по-луксозен и с повече забавления; Ин се намира от другата страна на езерото, осигурява допълнителни стаи и е оборудван за провеждане на конференции и приеми.
Карен Плат — шофьорът му — извика след него, че ще вземе багажа. Звучеше напрегната и изнервена. Такава бе и по време на двайсетминутното им пътуване от летището, и при половинчасовия им престой във ветеринарната служба, където се отбиха, за да уредят формалностите по кремацията на Рики.
— Би ли ми описал фоайето, ако обичаш — каза Наглър на пиколото, когато влязоха в хотела. — Да приемем, че е циферблат и дванадесет часът е точно срещу нас.
— Разбира се. Голяма зала, разделена на две от коридор, който свързва девет и три часа. Огромно е. Внушително. От дясната ни страна има ниша — там е рецепцията. Портиерът е направо — на един часа — зад голямо гише от махагон или череша с кожена повърхност. От тук дотам има няколко колони. Квадратни, облицовани с дърво. На единадесет часа — още две колони. Двойни врати на дванадесет часа в дъното на фоайето, които водят към вътрешния двор. По коридора, за който споменах, има няколко чудесни исторически снимки на хотела и интересни негови посетители: Мерилин Монро, Боби Кенеди, Джими Стюърт, някои президенти. Бих могъл да ви ги опиша по-подробно някой път, докато сте тук.
— Много бих се радвал — отвърна Наглър.
— Салон „Духин“ е на единадесет часа, близо до вратите към двора — продължи пиколото. — Между нас и салона има два дивана, няколко стола и масичка за кафе. Закуска и обяд се поднасят в ресторанта „При Гретчен“; входът е зад портиера.
— На един часа — обади се Наглър.
— Точно така, господине. Много добре.
Рейф се обърна надясно.
— Рецепция?
— Имате добра памет.
— Нямам голям избор. Какво е това стържене, което се чува от вътрешния двор?
— Откритата пързалка за кънки.
— Ледена пързалка през юли?
— Точно така! Не е за вярване, а? Прочути сме с ледените представления, които организираме всеки уикенд. Идват много известни кънкьори.
Служителката на рецепцията, която говореше с френски акцент, уверено оформи регистрацията му. Донесе му адресирана до него кожена чанта, пълна с подаръци от К³. Попита го за кучето водач, което също фигурираше в резервацията.
— Случи се нещастие — отвърна той тъжно. — Рики вече го няма.
Двамата му поднесоха съболезнованията си.
Докато се качваха с асансьора към третия етаж, пиколото продължи да му разказва за историята на хотела и за самата сграда.
Пристигнаха пред стаята и мъжът му отвори вратата. Наглър извади банкнота от левия джоб на панталона си и му я подаде. В левия джоб — десетачки, в десния — дребни по един долар.
— Виж какво — каза той след краткото описание на пиколото относно разположението на мебелите в стаята, — Рики, кучето ми, беше моите очи. Станал съм много зависим от него. Не че не мога да се оправям и с бастуна — напротив — но съм отвикнал. Ако можеш да кажеш някоя и друга дума на персонала… — Протегна във въздуха още три десетачки, които веднага изчезнаха от ръката му.
— За нас би било удоволствие да направим престоя ви тук възможно най-приятен и удобен. Разчитайте на мен.
Донесоха куфара му. Пиколото го остави върху поставката за багаж и предложи да го разопакова, но Наглър му отказа.
Мъжът се запъти към вратата, ала професорът извика след него и попита:
— В града има киносалон, нали?
— „Опера Хаус“, да.
— Имат ли случайно дневни прожекции?
— Всеки ден от пет дават „Серенада в Сън Вали“.
— Със Соня Хени, Джон Пейн и Глен Милър. Прекрасно.
— Искате ли да ви придружа дотам?
— Ще съм ти много благодарен.
— Около пет без петнайсет?
— Чудесно!
— До скоро тогава. Името ми е Карл, господине.
— Благодаря ти, Карл, за всичко.
— За мен е удоволствие. Ще се видим по-късно следобед.