Вратата щракна зад гърба му. Наглър най-после остана сам. Заключи и плъзна резето; после опипом влезе в банята и заключи и там. Намери мивката и внимателно изми и подсуши ръцете си. Свали огледалните слънчеви очила, повдигна високо веждата си с върха на левия показалец, а с другата ръка опъна долния клепач, оголвайки жълтеникавата, кървясала очна ябълка. После внимателно я докосна и махна контактната леща.
Отново можеше да вижда.
8.
Дани Кътър направи две грешки: първата — че я погледна в очите, а втората — че се обърна и побягна.
Усилено се опитваше да ги настигне. Плувката на въдицата му се бе закачила в нещо под водата близо до западния бряг на тясната река Биг Ууд. Първо си помисли, че е някакъв потънал клон, защото поддаваше леко при дърпане; но после, когато се заклещи съвсем, предположи, че е камък. Явно изкуствената муха на въдици „Адамс“ — която уж никога не потъвала, но този път изчезна под водата — се бе забила в мъха на някоя подводна скала. Дълбоко в съзнанието му на запален въдичар се спотайваше мисълта, че всъщност може да е уловил риба — доста голяма при това — която се е притаила на дъното в очакване на следващия му ход. Отпусна, дръпна пак и в следващия момент мухата съвсем се заклещи.
Бързаше да настигне Лиз Шейлър и водачката им Фиона — вече на трийсетина метра от него надолу по брега — поради две съвсем различни причини. Лиз бе много важен приятел, а Фиона — много секси. Нищо че двама агенти от тайните служби, по един на всеки бряг, лазеха през гъстите храсти и не изпускаха главния прокурор от поглед. Нищо че можеха да чуят всяка думичка, промълвена сред удивителната тишина наоколо. Щеше да го преживее някак.
Фиона ги бе довела до това уединено място, скрито дълбоко в местността Старуедър, по един частен мост. Намираха се насред долината, на десетина километра северно от Хейли.
След по-малко от километър реката завиваше плавно на изток. Дълбоката до колене вода се движеше бързо над неравното, каменисто и хлъзгаво дъно. Високи канадски тополи опасваха двата й бряга, а тук-там между тях се гушеха стройни трепетлики, гъсторасли диви череши и златни върби с разноцветни корони.
Постепенно изгуби спътничките си от поглед. Нагази внимателно в реката, за да освободи мухата.
Протегна ръка, потопи я във водата и проследи кордата. Острата кукичка се заби в пръста му и той неволно вдигна поглед.
Пума. На десетина метра от него.
В първите секунди бе смаян — омагьосан — от гледката. В следващия момент обаче го връхлетя някакво доста по-първично чувство, осъзнавайки, че е прекалено близо.
Голямата котка дебнеше, готова да скочи. Да атакува.
Това не се случваше по „Дискавъри“. Тя ловуваше, а той бе нейната плячка.
Обърна се и хукна с всички сили през водата, хлъзгаше се по мъхестото дъно и с мъка напредваше с високите си рибарски ботуши.
Малко по-надолу по реката шумът привлече вниманието на останалите и те се обърнаха в очакване да видят как Дани Кътър майсторски се бори с някоя огромна пъстърва. Но вместо това видяха как се препъва като обезумял по посока на течението, за да се движи по-лесно. Тичаше непохватно и изглеждаше много уплашен.
— Пчели — каза Фиона Кеншоу. — Явно са го… — Тя млъкна внезапно в момента, в който видя как пумата се хвърли в реката и се понесе грациозно и без усилие, като в безтегловност. — Мили боже!
Дани чу звука от зареждане на пистолет зад себе си, който отекна в ушите му като рев на мъжки слон.
Отчаян до краен предел, той хвърли поглед през рамо и неволно замахна с въдицата като с камшик. И точно когато пумата щеше да скочи върху него, графитният връх на триметровата пръчка рязко я удари по носа.
Животното наведе глава и се преметна по гръб, а образувалата се водна струя събори Дани във водата.
Пумата се понесе в обратна посока, без ни най-малко да загуби инерция. С един скок се озова на брега, шмугна се в храстите и изчезна, достойна за прякора си — духът от Скалистите планини.
Рибарските ботуши на Кътър преливаха от вода и той изпусна въдицата си. Рибари се давеха и на по-плитко, обзети от паника и неспособни да запазят равновесие заради тежестта на пълните им с вода ботуши. Дани насочи краката си по течението в опит да се изправи. Премръзнал до кости, той се заклати с усилие към брега и се строполи върху твърдата земя, замаян и останал без дъх.
Някак си — като по чудо — бе успял да отбие атаката на пума. И се бе отървал жив. Без драскотина. Прие го като поличба; като случайно предупреждение за цената на живота. Закле се пред Бог, че ще го помни винаги.