— Не ми е работа — обади се тя, — но защо изобщо си правим труда? В близък план са още по-отблъскващи! В крайна сметка уликите са си улики. Всичко се вижда и от оригиналите, не виждам смисъла.
— Можеш ли да ги качиш в „Пауър Пойнт“ и да ми ги запишеш на диск?
— Разбира се, но това няма да ги направи по-приятни за гледане.
— Какво казват за първото впечатление? — риторично попита Уолт.
— Ти си болен мозък — отвърна тя.
— Но би ги гледала, нали? — пробва я той.
— Разбира се, че бих. Само че аз съм увредена в това отношение. Също като теб.
— Ще ти кажа нещо, което трябва да остане между тези четири стени. — Той замълча, за да се увери, че е привлякъл вниманието й. — Съществува реална заплаха за живота на Лиз Шейлър. — Фиона ужасено го изгледа. — Отначало се чудех дали това убийство в Солт Лейк може да има връзка. Станало е тази сутрин, преди по-малко от осем часа. Но щом видях снимките, щом видях това, което видя и ти преди малко, вече съм сигурен, че не е дали, а как.
— Господи! Този човек е тук?
Той сниши глас:
— А сега трябва да накарам още няколко души да стигнат до същия извод.
10.
Навалицата за обяд при Кристина оредя и час по-късно, около три и половина, в задния салон на ресторанта имаше само няколко заети маси. Облечените в черно сервитьори сновяха забързано около последните посетители.
— Пума? Сигурен ли си? — Патрик Кътър носеше розова риза за голф с логото на К³, избродирано от едната страна. Той впери поглед в брат си от другата страна на масата.
— Разбира се, че съм сигурен. Що за въпрос!
— Каза ли на някого? — попита Патрик.
— Преди десетина минути бях все още под душа. Освен това, ако не си наясно, не изгарям от желание да се виждам с Уолт Флеминг.
— Уолт можеше да бъде и доста по-суров спрямо теб.
— Да, така е…
— А Лиз? Тя добре ли е?
Дани остави вилицата си и погледна изненадано брат си.
— Едва не бях сдъвкан от пума, а ти мислиш само за твоя ключов оратор!
Патрик присви устни.
— Не се тревожи, Пади, цялата е твоя. Ще си изнесе речта, ще обяви кандидатурата си и безценната ти конференция ще влезе в историята. Поздравления!
Патрик поклати глава почти незабележимо.
— Нали за това е всичко? — попита Дани. — Колко милиона лични пари харчиш за цялата тази работа? И за какво? За мъничко уважение? Та ти си Родни Дейнджърфийлд6 на Уолстрийт, Пади. Тъжното е, че никой не смее да ти го каже.
— Ако беше само заради собствената ми суета, щяха ли да присъстват Бил Гейтс, Уорън Бъфет, Иън Къминг…? Конференцията има цел и дава резултати, иначе нямаше да се провежда.
— Тези пари могат да бъдат използвани много по-разумно.
— Интересен съвет от човек, който не може да задържи и петаче между пръстите си. Какво разбираш ти от това? Щом те стегне шапката, веднага хукваш за риба или да си прахосваш времето.
— Тежи ти, че ти отказах, нали? — попита Дани по-меко.
— Предложението все още важи — отвърна Патрик.
— Доста щедро от твоя страна, но не мога да приема.
— Просто смятам, че…
— Не започвай пак! Моля те! — Дани остави салфетката си върху масата, бутна чинията си настрани и се намръщи.
— Нали затова сме семейство…
— Ще ми се да можех, но просто не мога.
— Разбира се, че можеш — каза Патрик. — Просто не искаш. Има огромна разлика.
— Не мога, защото, откакто се помня, ти винаги ме измъкваш от кашите, които забърквам. Не че сега съм се забъркал в нещо. Този път не е така. Искам поне веднъж да се захвана с нещо сам и да успея. А твоята помощ с бизнес плана беше…
— … нищожна.
— Не беше нищожна. Ето че пак започваш. Недей да го правиш. Помогна ми и аз съм ти благодарен, но с финансирането ще се оправя сам. От нас двамата ти си този с безпогрешния усет. С късмет не се става милионер. Трябва да го направя, Пади. Това е всичко. Познато ти е онова чувство, когато знаеш, че си на прав път.
— В такъв случай пробвай първо със Стю Холмс. Идеално ще пасне с най-новите му завоевания.
6
Американски актьор и комедиант, известен с прословутата си реплика: „Никой не ме уважава“. — Б.пр.