— Не казвай на Лиз обаче. Веднага ще му лепне още някое дело за монополизиране — пошегува се Дани.
— Господ да ни е на помощ!
— Какво още трябва да знам за Стюарт Холмс, освен че не бива да споменавам Лиз Шейлър пред него?
Патрик се ухили и набоде парче пилешко от салатата си.
— Той е от старата школа. Не дава втори шанс. Упражнявай се върху Шарпълс и Дженкинс, а Холмс си остави за накрая, когато ще си подготвен. Като говориш, не пропускай да наблегнеш на силните страни — „Трилогия“ се прие добре на местна почва; разпространението на национално ниво няма да отнеме много време; не забравяй да споменеш, че големите бутилиращи компании филтрират водата и че източникът ти е на дълбочина три километра. Стю си пада по хубавите истории, така че не бъди свенлив. Ще оцени мащаба и перспективата. Свършил си добра работа, Дани. Той веднага ще го забележи. Ти създаде търговската марка „органична вода“, което е огромно постижение. Няма как да не види стойността му. Остави си този коз за накрая.
— Полезни съвети — каза Дани.
Патрик окапа ризата си със салатен сос и брат му просто не се стърпя:
— Розовата ти риза не струва, Пади. Все едно е шита от материя за изолация.
— Мислиш ли? — Патрик се изчерви, приглади ризата си и се огледа смутено наоколо.
Дани забеляза изписаната на лицето му изненада, а веднага след това чу мек, топъл глас, който идваше зад гърба му:
— Гледай ти кой е тук! Здравейте, момчета.
Алая Холмс имаше здраво и стегнато тяло, както много от жените в Сън Вали. Наближаваше средна възраст, но външността й скриваше десетина години, а в очите й проблясваше закачливо пламъче. Огненочервената й коса бе в унисон с характера й и не криеше, че обича да флиртува. Носеше яркозелена блуза и ластичен панталон „Ойлили“. Алая се наведе и целуна Патрик по бузата.
— Говорим за дявола и ето го и него — каза той.
Тя шеговито потупа главата си и гордо изпъчи новия си бюст.
— Дявол ли казахте? Да не би да се виждат рогцата ми?
Непохватно прегърна Дани за поздрав, като не пропусна да навре гърдите си под брадичката му.
— Забравихме се с теб, страннико.
— Така е.
— Всичко наред ли е? — загрижено попита тя.
— Имаш предвид последните четиринайсет месеца, които прекарах на държавна издръжка?
— Не ме интересува къде си бил, Дани. Радвам се да те видя — и толкова. Изглеждаш добре.
— Ти също.
— Е, Алая — обади се Патрик, — разкажи ни за Лондон.
— Така и не заминахме. На Стю му излезе някаква спешна работа. Да не повярваш.
— Били сте тук… през цялото това време? — попита Патрик.
Дани се изненада от явното разочарование, което прочете по лицето на брат си.
— Сметнахме, че си много зает около подготовката на конференцията. Тази се очертава да бъде паметна, нали? Елизабет Шейлър! Търпението ти най-после ще бъде възнаградено.
Патрик се протегна и придърпа един стол, но Алая отказа поканата:
— С удоволствие бих останала, но бързам. Стю ме чака. — Тя се наведе към Дани за втори път и докосна с устни бузата му. — Ще те видя довечера, надявам се — прошепна.
Изпрати въздушна целувка на Патрик.
— С нетърпение чакам да се видим довечера — каза тя и се обърна.
Двамата я проследиха с поглед, докато се отдалечаваше.
— Недей да ходиш — предупреди го Патрик. — Дяволски късмет извади, че Стю не разбра за вас предния път.
— Откъде знаеш, че не е разбрал?
— Стю може да е всякакъв, но в никакъв случай не е великодушен. Нито пък прощава лесно.
— Мислех, че целият град е разбрал.
— Очевидно не.
Патрик махна на сервитьора.
— Сметката, ако обичате.
Слабичкият младеж се обърна и веднага го позна.
— Ъъъ… да, господине. — Момчето се поколеба и реши да го заговори: — Вие сте господин Кътър, нали?
— Да, аз съм.
— Не се разделям с моя „G-6“. — И потупа джоба си.
— Мултиплейър ли си избра? — попита го Патрик.
— Жесток е.
— Кевин? — Кристина, собственичката, го извика от съседната маса.
— Искат сметката — каза той и се захвана да оправя освободилата се маса.
— „G-6“? — обърна се Дани към брат си.
— Мобилен телефон за залагания. Мултифункционален EVDO — високоскоростна безжична система за обмен на данни. Младежите са най-голямата част от потребителите ни.