— За теб няма почивка, а?
— Наистина ли смяташ, че розовото не ми отива?
11.
Без контактни лещи и с напълно възстановено зрение, Милав Тревалян изучаваше отражението на Рейф Наглър в огледалото. Ъгълчетата на устните му се извиха нагоре в усмивка, опъвайки изкуствената му брада — доволна гримаса за това, че успя да се справи със загубата на кучето.
Рики не беше реквизит; той наистина имаше нужда от куче. Загуби още и раницата си — пресметнат риск, наложил се заради некадърността на превозвача. В самолета нямаше рафтове за багаж над седалките, затова ги накараха да оставят и ръчните си чанти преди качването. Ала наземните екипажи в Солт Лейк или Сън Вали ги бяха смесили с останалите. Когато не намери раницата си в товарната количка, Тревалян се ядоса и реши да смени тактиката, като насочи гнева си към персонала. Заради неочакваната загуба на кучето и присъствието на шерифа реши да не я търси. Не можеше да е сигурен дали не е забравил да махне някой висящ етикет от предишно пътуване. Плътните матови лещи го правеха истински сляп (имаше и резервен комплект прозрачни) и нямаше как да провери дали е останал етикет или не. Така раницата и нейното съдържание просто изчезнаха.
Тревалян разопакова куфара на Наглър и установи, че ризите на мъртвеца му ставаха, а широките в кръста панталони можеше да попристегне с колан. Забеляза, че в задните джобове на панталоните имаше здраво зашити възелчета конец — нещо като брайлови знаци за определяне на цвета. Такива имаше и от вътрешната страна на ризите, а също и на чорапите.
Подреди дрехите в чекмеджетата на скрина, сложи ризите и панталоните на закачалки и остави тоалетните принадлежности на рафта в банята. Дори размаза малко паста за зъби тук-там, точно както би направил един слепец.
Разположи се удобно на леглото и се замисли как да реши проблема с липсата на куче. Чакането му се удаваше. Милав Тревалян притежаваше търпението на светец.
12.
Уолт се почувства малко странно като гост в собствения си автомобил, но през следващите четири дни Мобилният команден център — МКЦ — на полицейското управление в Блейн щеше да е на разположение на тайните служби.
Конфискуваният при обиск за наркотици автобус на някаква рокендрол група, впоследствие преустроен в МКЦ и оборудван с всякакви джунджурии за нуждите на полицията, стоеше на огромния паркинг пред пощата, точно срещу „Сън Вали Ин“.
Помощникът на Драйър — специален агент Скот Рамзи, седеше пред лаптопа в една от двете кабини на автобуса. Зад него висеше поименен списък с местата на поканените в балната зала на хотела.
Той кимна на Уолт. Трима други агенти се изправиха и тръгнаха към задната част на автобуса, откъдето се чуваше предаване на живо от Си Ен Ен.
Рамзи имаше набити рамене и врат като на любител на стероиди.
— Драйър е отсреща в хотела, но е зает в момента. Казах ти го по телефона.
— Трябва да го видя.
— Невъзможно е. С какво мога да ти помогна?
Уолт остави на масата обработените и принтирани от Фиона снимки.
— Имаме си посетител — каза той.
Рамзи безизразно прегледа първите няколко.
— Разказвай.
— Летището в Солт Лейк Сити, тази сутрин. Жертвата е открита в чувал за трупове, напъхан в окачения таван на ресторант в строеж. Може да се каже, че сме имали късмет — тялото е било още топло. Смятам, че убиецът е същият човек, нает да ликвидира Шейлър.
Скот продължи да прехвърля снимките.
— Добре че не съм ял скоро.
— Мога да ги занеса и направо на главния прокурор, но си помислих, че няма да е зле, ако първо поговоря със старши специален агент Драйър. Но щом казваш, че не е важно, значи не е важно. Благодаря за отделеното време. — Той събра снимките и му обърна гръб.
Рамзи се изправи.
— Почакай. — Мина покрай шерифа и го придружи до „Сън Вали Ин“ — хотела, където се организираше голямото събитие.
От една от конферентните зали надолу по коридора се чуваха познати гласове и Уолт усети как лицето му пламва. Зави зад ъгъла и се озова очи в очи с куп познати физиономии, които тъкмо се разотиваха. Някои от мъжете спряха, за да се здрависат с него.
— По-добре късно, отколкото никога, шерифе — извика един от тях.
— Пропусна собственото си заседание — обади се друг познат глас.
Уолт инстинктивно погледна часовника си, въпреки че знаеше много добре колко е часът.
Координационната среща за обсъждане на извънредните мерки за сигурност бе насрочена за след четирийсет и пет минути — на практика обаче тя току-що бе приключила.