— Трябва ми обезопасен маршрут и ескорт от два автомобила за придвижването на главния прокурор до коктейла в дома на Кътър в седем без петнайсет довечера — обърна се Драйър към Уолт.
— Вече съм се погрижил. — Той стъпи на подиума и събра снимките от масата. — Искам да ги покажа на Лиз Шейлър.
— Изключено! — изръмжа Адам.
— Има право да е наясно със степента на заплахата.
— Главният прокурор е моя отговорност — напомни му Драйър.
— Тя ще говори на конференцията, а това я прави и моя отговорност. Наистина ли искаш да го обсъждаме?
— Ако настояваш да я видиш за няколко минути, мога да го уредя. Но никакви снимки!
Уолт го прие като малка победа.
— Благодаря ти — каза той.
Джери Флеминг демонстративно погледна часовника си.
— Трябва да тръгвам. Уолт, нека довършим разговора по-късно.
— Кътър не иска униформени да присъстват на коктейла — припомни той на баща си.
— Разкарай униформата тогава — каза Драйър. — Ще се видим направо там, шерифе. Ще ти осигуря минутка насаме с главния прокурор. Виж дали няма да измислиш нещо относно „Право на глас“ дотогава. Трябва да сме подготвени.
— Ще се видим в седем — каза Уолт.
14.
На вратата на хотелската стая се почука точно в 4:44 следобед. Преди да отвори, Тревалян отключи свързващата врата към съседната стая: щеше да му потрябва по-късно. После хвърли още един поглед към лицето на Наглър в огледалото на банята. Доволен, грабна бастуна си и отвори.
— Тук съм, за да ви заведа до киното, господине.
Тревалян носеше тъмните слънчеви очила на Наглър, но не и плътните контактни лещи. Избра другите, които му придаваха същия ужасяващ вид, в случай че някой успееше да надникне зад очилата, но му позволяваха да вижда. Малко замъглено, но по-добре от нищо. Карл се оказа едър мъжага — доста над метър и осемдесет, с широки рамене, голямо чело и дълбоко хлътнали очи. Той го хвана за лакътя и го поведе навън под ярките лъчи на следобедното слънце. Вървяха бавно по красиво оформени алеи, минаха покрай открит търговски център с бутици, а на север осеяните със сняг върхове на планината Пайъниър се издигаха величествено като Алпите.
Карл му купи билет и по негова молба го настани на последния ред в кино „Опера Хаус“. Огромната зала разполагаше с четиристотин места, обърнати към театралната сцена, по средата на която висеше подвижен киноекран. По двете срещуположни страни бяха вратите за достъп до киносалона. Във фоайето нямаше тоалетни, до тях се стигаше от дъното на залата, точно зад гърба на Тревалян. Карл предложи да изпрати някого да го посрещне след прожекцията, но Наглър учтиво отказа.
Филмът започна. Тревалян се огледа наоколо и преброи още седем души в огромната зала — две семейства, седнали на първите редове. Погледна зад себе си. Червените плюшени завеси плътно преграждаха входа към фоайето.
Петнайсет минути след началото на филма Наглър се вмъкна в мъжката тоалетна и заключи вратата. Махна изкуствената брада и перуката и ги напъха в джоба си. Излезе от кабинката и почисти боята от веждите и миглите си на умивалника. Пет минути по-късно, напъхал сгъваемия бастун в чорапа си, Милав Тревалян напусна киносалона.
Откритият търговски център на Сън Вали включваше книжарница, минимаркет, галерия и няколко магазина за дрехи и ски оборудване, които през лятото предлагаха екипировка и всякакви принадлежности за колоездене, рафтинг и голф, туристически раници, тениски, спортни пуловери и бейзболни шапки. Тревалян плати в брой за един малък сак, няколко тениски и два памучни панталона, по-малък размер от тези на Наглър. От минимаркета си купи четка и паста за зъби, дезодорант и самобръсначка.
После се запъти обратно към хотела.
— Имате ли резервация? — попита младото русо момиче на рецепцията. На табелката с името й пишеше: „Хана, Прага, Република Чехия“.
Тревалян се изкуши да й отговори на родния й език, но се въздържа да демонстрира знанията си.
— Майснер — съобщи той името, на което предварително бе резервирал стая, и й подаде валидна кредитна карта на същото име. — Бях помолил за стая, която да…
— Да. Отбелязано е — каза тя и посочи с пръст екрана. — Имахме възможност да изпълним молбата ви. Вашата стая и тази на господин Наглър са свързани с междинна врата.
— Приятелят ми е незрящ — обясни той — и когато разбрах, че и двамата ще сме тук по едно и също време…
— Да, разбира се.
Той попълни бланката за регистрация и момичето му подаде ключа.