Той продължи още няколко метра надолу — трак-трак-трак — по улицата се чуваше само звукът от скоростите на колелетата. Но счупената рамка не му даваше мира. Беше полицай новобранец и вечно си търсеше белята. Може и да грешеше, но свързваше разбитата рамка със захвърления велосипед, затова сметна, че съвпадението е достатъчно основателна причина да хвърли поглед наоколо. Облегна велосипедите на бордюра и се върна обратно — съвсем безшумно.
Лиз хлопна с хълбок вратата на спалнята зад гърба си. Запъти се право към помощната масичка с чашата вода в едната си ръка и книгата в другата.
Светлината в стаята угасна.
Отнякъде — или от някого — усети миризма на кисело. Обърна се предпазливо.
И точно в този момент някой запуши устата й. Преди да успее да реагира, нападателят изви ръката зад гърба й и я събори на колене.
Всичко стана за секунди. В един момент чашата с вода падна и се счупи в ръба на масичката, а в следващия ръцете й бяха здраво стегнати зад гърба й, а китките и устата й — плътно омотани с тиксо. Похитителят я сграбчи за косата, повлече я към стола пред тоалетката и я натисна да седне. Пристегна я с още тиксо към тапицирания стол. По лицето й се затъркаляха сълзи.
Стаята се осветяваше единствено от процеждащото се през щорите улично осветление и розовия оттенък от цифровия часовник до леглото. Мъжът носеше скиорска маска и черна тениска, ала сините му спортни гащета изглеждаха някак не на място. Човекът нямаше нищо общо с Тед Бънди1. Имаше малък белег на лявото коляно и вонеше силно на пот. Тя погледна в огледалото и го видя да крачи неспокойно зад гърба й.
— Всичко, за което се бориш, е погрешно. — Гласът му издаваше напрежение. — И ще си платиш за това. — Звучеше така, сякаш се опитваше да убеди сам себе си в казаното.
Ала въпреки неувереността му, тя бе в ръцете му, а това я тревожеше повече от всичко — насладата, която нападателят изпитваше от факта, че владее положението.
— Разрушавате компании, без да помислите за хората, които си вадят хляба в тях. Идвате тук — ти и останалите неприлично богати типове — и ни зарязвате да се караме и боричкаме за някаква работа, която отдавна е обречена. Какво ви пука? Нали ги има тези няколко седмици в Сън Вали, които да очаквате с нетърпение. Видях статията във „Венити Феър“ — знам всичко за вас.
Започваше да се разкрива — знаеше, че наскоро бе разбила няколко солидни концерна; четеше „Венити Феър“. Определено се бе захванал с непосилна задача. Адвокатските й инстинкти се обадиха — само ако можеше да махне тиксото от устата си и да се разбере с него.
Проблесна острие на нож.
— Опитай се да отгатнеш — колко успешна кариера би могла да има жена политик без лице? — Прокара острието по кожата й и тънка, гореща струйка кръв се стече по тила й. Лиз усети пареща болка. Нападателят не се шегуваше и това променяше всичко. — Когато приключа с теб, ще изглеждаш като чудовището, което всъщност си — заплаши я той.
Тя извърна поглед от отражението в огледалото, твърдо решена да не му позволи да забележи страха й.
Точно в този момент улови някакво движение от дясната си страна — дръжката на вратата се завъртя.
Вниманието на натрапника бе изцяло насочено в огледалото, докато крачеше напред-назад зад гърба й, размахваше ножа и не спираше с брътвежите си:
— Откъде да започнем? А?
Отряза парче от нощницата й, разголвайки лявата й гърда.
— Какво е жена без цици? — попита той отражението й. Собственият му отговор го развесели: — Ричард Симънс2. — Шумното му кикотене звучеше като грачене на гарван.
Тя вече се тресеше от ужас и макар да знаеше, че не бива да гледа към вратата, просто не можеше да се контролира. В къщата имаше още някой. Съучастник?
Местейки се ту от лявата, ту от дясната й страна, той улови погледа й в огледалото. Насочи ножа в тази посока и лицето му се разкриви от изненада.
Тя видя как вратата се отваря. Съдейки по гримасата му, той не очакваше никого. Лиз наклони стола назад и се блъсна в него, като успя да го събори.