— Бих могла да повикам пиколото…
— Не, благодаря.
— Желая ви приятен престой.
Тревалян й благодари, качи се с асансьора до третия етаж и влезе в наетата от Майснер стая. След по-малко от минута, след като заключи и пусна резето, той отвори междинната врата към съседната стая. Вече можеше да влиза и излиза необезпокояван, маскиран като Наглър или Майснер.
Взе си бутилка студена бира от минибара и я отвори. Започна да прехвърля телевизионните канали с дистанционното и разочарован, че хотелът не разполага с еротичен канал, се спря на Си Ен Ен.
И кучето, и липсващата раница бяха проблеми, на които трябваше да намери решение. Поне успя да резервира двете свързани стаи и да се регистрира под две имена.
Обади се от стаята на Майснер и нае кола под наем за уикенда.
Предстоеше му пазаруване в Кечъм.
Предстоеше му да направи бомба.
15.
Уолт тъкмо даваше нареждания за поставяне на заграждения заради очакваните протести от „Право на глас“, когато Томи Брандън му съобщи за внезапно възникнало усложнение.
— Това никак няма да ти хареса, шерифе — започна той. Нарочно го търсеше на служебния телефон, а не по радиостанцията, защото не искаше да се разчува. — След летището отидох да поема наблюдението на Тейлър Крабтрий и го проследих до „Нортридж“ 72. Там живее Майра, нали така?
Уолт се сети за нахлуването на снаха си в канцеларията му и молбите й да го накара да говори със своенравния му племенник Кевин.
— Да — отвърна той.
— Сега какво да правя? — попита Брандън.
Шестнайсетгодишният малолетен нарушител Тейлър Крабтрий беше заподозрян в притежание и търговия с метамфетамини сред връстниците си. В кратката си биография имаше едно изключване от гимназия „Ууд Ривър“, втори шанс в училището за алтернативно обучение „Силвър Крийк“ и повторно изключване заради многократна употреба на наркотици. През последните две седмици колегите на Уолт го държаха под непрекъснато наблюдение. И ето че сега младежът беше отишъл да навести племенника му.
— Върви да си вземеш кафе, аз ще се заема.
— Прието — отвърна Брандън. — Търси ме на мобилния, когато решиш да те сменя.
— Добре. Благодаря ти, Томи.
— Що се отнася до мен — продължи Брандън, — аз съм в почивка от половин час и това няма да бъде включено в доклада ми, освен ако ти не прецениш обратното.
— Оценявам го. — Уолт сложи обратно слушалката. Нямаше никакво намерение да подправя доклади заради племенника си. Но ако успееше да се намеси навреме, преди ситуацията да е излязла извън контрол, може би щеше да спести на Майра и Кевин поредната семейна драма.
Паркира на алеята пред къщата, отвори шофьорската врата и отвън го блъсна сухият парещ въздух. Хлопна я силно, за да оповести пристигането си, и веднага впери поглед в един от прозорците на съседната къща, в който като в огледало се виждаше вътрешният двор на Майра. Практикуваше този номер от петнайсетгодишен.
Две деца изхвърчаха презглава от задната врата, сякаш вътре имаше пожар.
Уолт хукна след тях по алеята, последва ги зад ъгъла, покрай зеленчуковата градина и запустялата детска площадка. Прескочи ниската дървена ограда на съседната къща точно навреме, за да успее да мерне профила на единия от двамата бегълци.
— Ерик! — Успя да изтръгне най-строгия си шерифски глас.
Две жени от другата страна на улицата се обърнаха.
Той извика още веднъж.
Момчето спря.
Доядя го на хлапето, че го кара да се поти в униформата си.
— Какво, по дяволите, става, Ерик?
— Кевин каза, че може.
— Какво може?
— Да дойдем. В къщата. — Младежът дишаше по-тежко и от Уолт. — Той ни разреши.
— Кевин е на работа в четвъртък — реши да го изпробва шерифът.
— Току-що се върна. Кълна се, че не сме били вътре повече от десет минути.
Уолт знаеше, че са по-скоро трийсет. Деца!
— Не сте? С кого беше?
Момчето се поколеба.
— Лесно мога да разбера — каза Флеминг. Огледа хлапето и се зачуди дали да не го накара да изпразни джобовете си. Но се страхуваше от това, което можеше да намери там. — Кой беше с теб? — повтори той, въпреки че знаеше много добре. — Преди да отговориш, помни, че да излъжеш шерифа е лоша идея.
Ерик сведе очи.
— Краб — отвърна той след кратък размисъл.
— Тейлър Крабтрий?… Ерик, най-добрият съвет, който мога да ти дам, е да не ходиш там, където знаеш, че не бива да ходиш. Ти си добро хлапе, но ако продължаваш да се мъкнеш с Тейлър Крабтрий, гарантирам ти, че пак ще се видим.