— Да, сър.
— Хайде, изчезвай.
Ерик направи няколко крачки, а после отново хукна да бяга.
Минута по-късно Кевин посрещна чичо си на задната веранда.
— Здрасти, чичо Уолт.
Гол до кръста, изглеждаше още по-сух и върлинест. Панталонът му висеше под ластика на боксерките му — моден писък за някои, но не и за Кевин. Никой от семейството все още не можеше да приеме загубата на брат му Боби — вече почти година след смъртта му. Кевин го преживяваше най-тежко. Уолт се опитваше да запълни празнотата от липсващия баща, пренебрегвайки собственото си семейство, но плати за това с развода си. Той трудно показваше чувствата си и вероятно Кевин бе изтълкувал погрешно неговата непохватност, защото винаги отблъскваше опитите за сближаване от страна на чичо си. Единствения човек, който ги свързваше, вече го нямаше и болката от спомена за него все още измъчваше и двамата.
— Здрасти и на теб. Ерик и Тейлър Крабтрий си тръгнаха бързичко. Защо така?
— Де да знам.
— Заради полицейската кола и униформата, а?
— Може би.
— Тейлър Крабтрий не е стока.
Кевин се зае да изучава обелената боя по касата на вратата.
— И друг път си го споменавал. Смяташ ли да кажеш на мама?
— Да не съм луд! Изобщо не изгарям от желание да съм насреща й, ако разбере — рече Уолт и си спечели лека усмивка от Кевин. — Смятам да й кажа, че сме си поговорили за ходенето по купони, че си ми обещал да не шофираш, когато си пил, и да стоиш настрана от наркотиците. Можеш ли да го направиш?
— Абсолютно.
— Знаеш, че точно това ми е работата, нали? Да правя обиски по тези купони.
— Да.
— А ти си последният човек на света, когото бих искал да арестувам.
— Разбрах.
— Как върви работата при Кристина?
— Става.
— Скапана работа е това.
— Аха — усмихна се отново Кевин, — гадна е.
— Но ако потърпиш, може да те премести в кухнята или да станеш сервитьор. И в двата случая парите не са лоши, а и работата също.
Лицето на Кевин помръкна и той отново се дистанцира. Придоби онова изражение на ето че пак запя старата песен — поглед, който рано или късно всички младежи овладяваха майсторски. Така му се искаше да придърпа хлапето и да го притисне към себе си. Познаваше Майра; едва ли някой го бе прегръщал от погребението насам. Но нещо го спря.
— Дядо се обади.
— Нали разбра какво ти казах за Крабтрий? — Уолт се чувстваше длъжен да го накара да проумее.
— Каза, че ще е тук през уикенда и няма да е зле да се видим и да вечеряме заедно. Ти, той, аз и мама.
— Трябва да стоиш настрана от него, Кев!
— От дядо? — учуди се Кевин.
— Недей да ми се измъкваш. Кажи ми, че днешното посещение на Крабтрий няма нищо общо с наркотици.
— За бога, ти не си ми баща! Предполагам, че ще искаш да влезеш и да огледаш. — Той отвори вратата и я задържа.
— Нямам намерение да влизам. Затвори вратата.
— Какво ще кажеш за другото? Да се видим с дядо?
— Дядо ти и аз ще ходим да вечеряме по-късно в „Пио“. Защо не наминете с майка ти към осем за десерта?
— Наистина ли?
— Няма да съм с униформа.
— Това не ме притеснява.
— Лъжеш — каза Уолт.
— Добре де, малко.
— В осем, нали разбра?
— Да.
— Крабтрий!
— Разбрах!
— Хубаво.
16.
Тревалян пипаше внимателно и прецизно в банята на съседната на Наглър стая. Само една погрешна стъпка и щеше да бъде пометен от толкова мощен и изпепеляващ огън, който спокойно можеше да погълне и него, и цяло хотелско крило, преди изобщо да успее да реагира.
Кошчето за боклук преливаше от опаковъчна хартия и отпадъци.
Най-после приключи сглобяването на котлона за къмпинг „Коулмън“. Махна решетката на отдушника, напъха в дупката вентилатор с батерии и го залепи с тиксо, за да издухва по-бързо токсичните изпарения, които след малко щяха да изпълнят въздуха. Запали и двете горелки и тихичко си затананика.
Заразглежда покупките си. Не повече от два артикула от един магазин — добре го измисли. Непроследимо. Неоткриваемо. Невероятно лесно. Разпечата бутилката с белина, изля я в огнеупорна купа и я сложи да заври на котлона. Вентилаторът работеше. Претегли нужното количество заместител на трапезна сол, добави го към белината и остави сместа да поври още малко. Тестерът за батерии отбеляза „Пълен заряд“. Идеално. Махна купата от котлона и я остави да се охлажда в пълната с лед мивка. Изчака, обра образувалите се кристали и върна купата на котлона. Час по-късно загря кристалите в дестилирана вода и отново ги прецеди. Така, по метода фракционна кристализация, получи сравнително чист калиев хлорат, който стри на прах.