След това разтопи равни части вазелин и восък, затопли ги на котлона и ги смеси с калиевия хлорат в голяма пластмасова купа. Омеси добре всичко с гумени ръкавици и скри купата зад една саксия на балкона.
Провери още веднъж дали табелката „Моля, не безпокойте“ е закачена на вратата и пусна резето. За още по-сигурно подпря бравата отвътре с облегалката на един стол. Спокоен, че никой не може да влезе в стаята на Майснер, освен ако не използва стенобойна машина, почисти банята и прибра останалите неща в кафяв хартиен плик под мивката.
Влезе в стаята на Наглър, заключи междинната врата и мислено прехвърли отново всичко стъпка по стъпка. Замаян от вълнение — или може би от изпаренията? — той се запъти към огледалото в банята и търпеливо започна да влиза в образа на Наглър: сложи изкуствената брада, дрехите и накрая плътните лещи, които го правеха напълно сляп.
Отиваше на коктейл.
17.
— Как успях да се забъркам в това? — попита Лиз Шейлър секретарката си Джена, с която работеха заедно от десет години. Стоеше пред огледалото в бившата спалня на родителите си и почти приключваше с грима си.
— Ще се справиш — увери я Джена.
— И двете много добре знаем, че се държа като проститутка. Остава само да си разтворя краката и да се приключва.
— Гледай само да не те усетят папараците, ако решиш да го правиш.
— Обзалагам се, че през последните шест години съм разследвала половин дузина точно от тези хора или поне компаниите, за които работят. А сега смятам да ги моля за пари! Ама че лицемерие!
— Никого не молиш за пари.
— Да бе!
— Ти просто ще изразиш позицията си по определени въпроси, а ако някои от тези хора решат да те подкрепят, тогава добре.
— Много по-сложно е и ти го знаеш. Двамата с Патрик Кътър хитруваме и това не ми харесва особено. Човек рано или късно си плаща за тези неща.
— Не вършиш нищо лошо или незаконно. Всяка дреболия е проверявана десетки пъти. От теб се иска просто да се забавляваш. Само два дни са.
— Искаш да кажеш — последните ми два дни. Звучи като присъда. Така се и чувствам. В неделя сутрин всичко вече ще е различно. Не се заблуждавай, Джена — всичко! — каза тя и потупа клепачите си с тампонче памук. — Няма да имаме и секунда почивка през следващите петнайсет месеца и дванадесет дни. Започва да става доста напечено.
— Кога ли пък ни е било широко около врата?
— Да свиквам с ролята на проститутка? Това ли искаш да кажеш?
— Че какво й е на професията?
Двете си размениха усмивки в огледалото, но на Лиз не й беше особено весело.
— Надявам се, че не правя грешка.
— Разбира се, че правиш. Но какъв избор имаш?
— Бих могла да се шляя из ски курортите и да работя каквото ми падне.
— Бързо ще ти писне.
— Престани! — сгълча я Лиз. Съветниците й все това повтаряха — нагоре и само нагоре! — Как изглеждам? — обърна се тя към Джена.
— Като момиче за милион долара!
— Дано не си права — каза Лиз, — защото ще ни трябват доста повече само за да се включим в надпреварата.
18.
Патрик Кътър стоеше на балкона, опасващ в полукръг огромната всекидневна в дома му, простиращ се върху площ от 5700 квадратни метра, и наблюдаваше коктейла, организиран за 125 души от подранилите гости на К³. Там долу каймакът на американската комуникационна индустрия общуваше помежду си и се веселеше, подкрепяйки се с най-доброто шампанско, вина и изискани питиета, сервирани в скъпи кристални чаши. Ордьоврите бяха дело на главния готвач от малка странноприемница в Прованс, на два километра южно от живописното френско селце Горде. Повечето хора се познаваха помежду си и веселото жужене от разговорите им галеше като музика ушите на Патрик.
Съпругата му — Триш, вдигна поглед към него, заобиколена от група гости на долния етаж. През февруари беше дала трийсет хиляди долара за пластични корекции по лицето си, така че този коктейл се явяваше повод да покаже новата си външност. Не му намигна, не кимна, дори не му се усмихна. Но блясъкът, който видя в очите й, казваше всичко — безспорен успех. Конференцията започваше повече от добре.