Уолт се обърна и погледна през рамо. Главният прокурор на щата Ню Йорк Елизабет Шейлър най-после беше дошла.
Кътър пръв успя да стигне до нея, останал почти без дъх.
Разговорите постепенно се възобновиха и името Шейлър започна да се споменава от уста на уста.
Заобиколена от двама мъже в сини сака и дънки — единият беше Адам Драйър, тя плъзна поглед покрай Кътър, мярна Уолт и му махна. Той нямаше представа какъв е етикетът, затова й махна леко в отговор, усещайки стотина чифта завистливи очи върху себе си.
20.
Дани Кътър забеляза приближаващата се към него Алая — без Стю. За да не разпалва клюки, той се извини на неколцината приятели на брат си и тръгна към тоалетната. Мина покрай единия бар, ловко отклони няколко поздрава и се шмугна за по-напряко през библиотеката (разточително обзаведена с африкански кожи и велур), следвайки дискретните табелки по вратите, водещи към „стаята за освежаване“. На човек му трябваше сателитна навигационна система в тази огромна къща.
Спомни си, че някога животът му не беше по-различен — същата показност, фалшив блясък и преструвки. Тогава — преди 90-те години на отминалия век — когато Сън Вали се свързваше само със ски през зимата и планински туризъм, тенис или голф през лятото. Ала размириците в Лос Анджелис, земетресенията и пожарите сложиха началото на Бялото преселение. Нашествието на Холивуд. Култът към позьорството. Паметници от стъкло и стомана замениха простите дървени къщи по главната улица. И той, и брат му имаха пръст в бурната промяна на долината и това изобщо не го правеше горд.
Да откриеш трезва мисъл наоколо бе също толкова необичайно, колкото да се спасиш от нападение на пума. И въпреки че Дани подкрепяше успеха, особено своя собствен, нямаше никакво желание да прилича на когото и да било от присъстващите, включително и на брат си. За кратко се изкуши да продължи да върви и просто да се изниже през задната врата. Ако изобщо успееше да я открие.
Отново си спомни, че Алая го издирва, и тъй като знаеше колко неусетно се оплиташе човек в мрежите й, забърза нататък.
Тоалетната се оказа заета и той тръгна нагоре по едно от стълбищата. На долния етаж, във втората от петте бивши плевни, имаше огромна кухня и перално помещение в същия размер, както в хотел, а над тях се намираха три апартамента за гости — с всекидневна, спалня и баня — единия от които в момента обитаваше той. Качи се по стълбите и бързо зави към стаята си. Коридорът водеше към големия овален балкон с изглед към всекидневната, където се вихреше партито. Точно когато завиваше, замалко не събори един от гостите.
Човекът носеше плътни слънчеви очила и изтърва бастуна си — тъничък бял бастун.
Беше сляп.
Дани веднага му се извини.
21.
Тревалян бе открил идеалното място за наблюдение. От балкона видя грандиозното пристигане на Шейлър, ала точно тогава чу някой да се качва по стълбите. Побърза да се обърне и да предизвика уж случайния сблъсък, за да си спечели симпатия вместо подозрителност.
Застанал на четири крака, той затърси опипом бастуна си, въпреки че прекрасно виждаше къде е.
— Съжалявам! — учтиво се извини мъжът, в когото се блъсна и който изглеждаше невероятно добре.
— Няма проблем — отвърна той и колебливо запристъпва към стълбите, протягайки ръка към парапета.
— Доста далеч сте от празненството — отбеляза мъжът.
— Исках да го погледам отгоре — засмя се Тревалян на собствената си шега. — Реших да се поразтъпча малко. — Беше стигнал до средата на стълбището; вече нямаше как да продължи да наблюдава Шейлър. А и с четиримата души охрана, които преброи около нея, не искаше да рискува да го забележат.
— Ако ми дадете минутка, мога да ви заведа обратно. И аз се поразтъпках, и то доста, докато успея да се ориентирам.
— Ще се справя сам, благодаря. — Опита се да прозвучи хладно, като човек, на когото му е писнало от снизхождението на околните към недъга му. Продължи бавно надолу, с ръка върху парапета.
В дъното на стълбите се появи червенокоса хубавица.
— Здравейте — каза тя.
— Здравейте — отвърна Тревалян в посока на гласа и леко вдигна глава като куче, душещо въздуха. Усети аромата на амброзия, смесен с някаква остра, животинска миризма.
— Да сте виждали… хм, извинете… имаше ли някой горе? — попита тя.
Тревалян инстинктивно усети, че ще е по-добре да си замълчи. Онзи мъж очевидно бързаше, но дали за да подготви любовно гнездо, или за да се измъкне от него?