ФЛЕМИНГ: Разбира се.“
Уолт съзнаваше, че записът от разговора нямаше как да разкрие различните нюанси в погледите и езика на тялото. Патрик Кътър смяташе, че той е този, който има най-много за губене. По време на срещата бе неспокоен и ставаше все по-напрегнат. Специален агент Драйър хладнокръвно запази спокойствие, ала непрекъснато избягваше погледа на Уолт — сигурен признак за раздразнението му от факта, че контролът върху мерките за сигурност на конференцията теоретически принадлежи на шерифа, а също и заради приятелството му с Лиз Шейлър; Драйър бе лидер по природа и в негово лице съзираше заплаха. Лиз явно изрази подкрепата си към Уолт, посвети му почти цялото си внимание по време на десетминутната среща и го избра за свой съюзник. Достатъчно причини за Патрик Кътър и агент Драйър да се почувстват застрашени. Уолт научи от този разговор много неща, които — странно защо — разклатиха самоувереността му. Всички участваха в една и съща сложна игра, в която имаше и явни ходове, и подмолни машинации. Боеше се най-много от негласния, но очевиден съюз между Кътър и Драйър — те не искаха да делят Лиз Шейлър с никого и шерифът очевидно им пречеше.
Някаква суматоха пред входната врата привлече вниманието им. С изопнати до краен предел нерви, Уолт и Драйър едновременно посегнаха към оръжието си.
3.
— Имате посетителка — обяви агентът, охраняващ входа на къщата.
— Нека влезе — отвърна Драйър.
Със своите 180 см Фиона Кеншоу стърчеше едва забележимо над Уолт. Носеше кестенявата си коса на опашка, напъхана през отвора на бейзболна шапка с шеговит надпис. Беше облечена в тъмнорозова тениска, плътно прилепнала по стегнатите й форми, и къси спортни панталони с много джобове.
— Светът наистина е малък, шерифе, нали? — каза тя.
Драйър хвърли на Уолт поглед, който казваше: И ти ли я познаваш?
— Фиона работи на повикване към управлението като полицейски фотограф — обясни той.
— Сервитьорът, който ни обслужва снощи — обади се Лиз Шейлър, — ни подшушна, че тя има магистърска степен по морска биология от Института по океанография „Скрипс“. Пристигнала в Сън Вали преди три години на ски ваканция и оттогава е тук.
Веднага след нея някакъв мъж нахлу директно през входната врата и това не убягна на Уолт. Човекът незабавно привлече вниманието на всички, включително и на Фиона. Това беше Дани Кътър, своенравният по-малък брат на Патрик. Лъчезарно красив мъж на около четирийсет, с едва забележима физическа прилика с брат си, Дани моментално ставаше център на внимание, където и да отидеше — качество, заради което мъжете му завиждаха, а жените го боготворяха. През годините се бе научил да използва това за лична изгода. Той префуча покрай Фиона, отиде при Лиз и нежно я прегърна и целуна. Здрависа се с всички, включително и с шерифа — явно не пазеше лоши спомени от ареста си преди две години — сериозна черна точка за бизнес кариерата му. Въпреки че в управлението имаха негово досие със снимка и отпечатъци — по обвинение за притежание на наркотици — Уолт също се поддаде на чара му.
Лиз се наведе към шерифа:
— Виж, знам, че Дани имаше малко проблеми, но всичко вече е зад гърба му. — Съчувствието в гласа й бе разбираемо. Човек трудно би могъл да се разсърди за дълго на младия Кътър.
Дани се приближи към Фиона с грациозната стъпка на тореадор, здрависа се и невъзмутимо я огледа от глава до пети. Уолт почти очакваше тя да направи реверанс.
Той се наведе към Драйър:
— Защо твоят човек на вратата не обяви влизането на Дани?
— Познаваме господин Кътър много добре — обясни Адам. — Той е личен приятел на главен прокурор Шейлър. Шерифе, наясно сме със старите му проблеми, ако за това става въпрос…
— Става въпрос за това — прекъсна го Уолт, — че който и да е този, от когото я пазим, ще има нужда от достъп до нея. Така че ако не проверявате всеки един — включително и мен самия…
— Дани Кътър? — невярващо попита Драйър.
— Той е уязвим. Има условна присъда — и свободен достъп. — В този момент телефонът му звънна и му спести останалата част от разговора. Излезе навън да приеме обаждането.
Беше помощничката му Нанси.
— Търси те административният директор на Транспортна безопасност от летището в Солт Лейк Сити. Искаш ли да те свържа?
— За какво се отнася?