— Каза, че е спешно, иначе нямаше да те безпокоя.
— Спешно? — Най-близкостоящият човек от охраната се обърна любопитно. Уолт се запъти към черокито, за да говори на спокойствие. Седна зад волана и затвори вратата.
— И да не забравиш баща си — каза Нанси.
— Как да го забрави човек? — измърмори той в слушалката и запали мотора, за да включи климатика. — Добре, свържи ме.
— Вижте, не знаем точно на какво сме попаднали, но в новата епоха на обмяна на сведения — в думите на мъжа от слушалката ясно се долавяше сарказъм, — аз съм длъжен незабавно да предам информация от подобен калибър.
Нейт Капшоу говореше бавно, сякаш обмисляше всяка дума, преди да я каже на глас. Или пък, помисли си Уолт, внимателно преценяваше какво говори, в случай че някой ден запис от разговора им бъде представен в съдебната зала. Това го накара да наостри уши.
— Оценявам това — отвърна той.
— Наши работници намериха труп тази сутрин. Преди малко повече от час.
В главата на Уолт отекна тревожно предупреждение — защо ще търсят областния шериф на Блейн за намерен труп на летището в Солт Лейк Сити?
— Беше в чувал за трупове, напъхан в ниша над окачения таван в строителен обект между две от залите на летището. — Човекът звучеше предварително подготвен психически за този тежък разговор.
Слушалката подсилваше бързото дишане на Уолт.
— Намерихме трупа още топъл — каза Капшоу.
Шерифът здраво стисна волана с потната си длан.
— Защо го казвате на мен?
— Системата за видеонаблюдение в тази зала временно не работеше заради строежа. Но нещо накарало едно от моите момчета — бивш полицай в Роуд Айланд — да тръгне след някакъв мъж. Направо не е за вярване — хрумнало му, че може да са се познавали в минал живот. Това става по същото време, когато онзи от чувала може да е бил още жив. Моят човек губи мъжа от поглед в зала Д. Пълна лудница — точно зала Д е за регионалните полети. Та този човечец от чувала… Професионална работа. Без съмнение. Никакви документи за самоличност. Отрязани етикети от дрехите. Лицето му — накълцано. Премахнати пръстови отпечатъци. Някой и друг изваден зъб. Шибана кървава каша — да ме прощавате. Стремили са се да го подредят като Джон Доу3 и са успели. Работата е там, че… нито една камера в зала Д, говоря за работещите, не е заснела добре лицето му. Без майтап! Човекът се движи като шибан Баришников4 из залата. Винаги с гръб към камерите. После изчезва в мъжката тоалетна и оттам му губим следите.
— Но защо го казвате на мен? — отново попита Уолт.
— Седем самолета са излетели от зала Д в минутите, когато изгубихме онзи от поглед. Сега звъня подред на всичките седем дестинации и започвам от Сън Вали. Нали има някаква веселба при вас този уикенд? Чудесна възможност за нашия човек да си избере сериозна мишена.
— Изглежда, вече си я е набелязал — отвърна Уолт. — Обадете се в местното управление на ФБР и ги помолете да се свържат с Вашингтон. Мисля, че вашият Джон Доу ще ги заинтригува.
— Самолетът ще кацне при вас след петнайсет минути — каза Капшоу.
— За бога, защо не ми казахте това пет минути по-рано? — Уолт включи полицейската лампа и скочи върху педалите. Премина на червено в пресечката на Сън Вали Роуд и шосе 75 и пое на юг. — Дайте ми някакво описание, каквото и да е — помоли той. Чакаше да затвори телефона, за да пусне сирената.
До летището се стигаше за двайсет минути. В най-добрия случай.
4.
Седем минути по-късно — или осем минути преди кацането на самолета — от полицейското управление в Блейн бе подаден сигнал до три от осемте им патрулни коли. Две от тях блокираха достъпа до летище Фрийдмън, а третата, шофирана от помощник-шерифа Том Брандън, спря на летищния терминал секунди след Уолт.
— Остават шест минути — каза той на Брандън — едър, набит мъж на почти трийсет години. Чифт пилотски очила скриваха тъмните му очи. Томи Брандън бе постъпил в полицейското управление след шестгодишен стаж като ски патрул в планината. Бързо си бе спечелил уважението на всички, а заедно с това и доверието на Уолт. — Заподозреният е с ръст малко над средния, тъмна коса, черна тениска, с джинси или тъмни дънки.
— Шерифе! — Останалите му подчинени често се обръщаха към него на малко име, ала Брандън никога не го правеше и Уолт го оценяваше. — На това описание отговарят половината мъже в долината.
— Не разполагаме с по-добро.
3
Нарицателно име в правната и криминалната терминология за лице от мъжки пол, чиято самоличност е неизвестна. — Б.пр.