— Е, и? Това е мястото на Стюарт Холмс и до него е отбелязано — без предпочитания. Какво толкова? Мисля, че се нуждаеш от почивка.
— А аз мисля, че още преди шест седмици — на шести юни — Стюарт Холмс е знаел, че няма да присъства на речта на Лиз Шейлър.
— Искаш да кажеш, защо да прави уточнения за менюто, след като няма да е там?
— Ами да. Има логика — кимна Уолт.
Драйър хвърли поглед първо към списъка, а после отново към шерифа.
— Неее… не ми се вярва — сбърчи вежди той, ала вече не звучеше толкова уверено, колкото преди минута.
На вратата се почука и след това оттам се подаде голямата глава на Дик О’Брайън.
— Шерифе, трябваш ми!
25.
Уолт излезе от Мобилния команден център, облечен в чиста черна тениска с надпис „Планинска спасителна служба“ на гърба.
О’Брайън явно никога не спираше да се поти.
— Здрасти — каза той.
— Здрасти и на теб — отвърна шерифът.
— Как е той… баща ти, искам да кажа?
— Операцията му мина като по мед и масло.
— Това е добра новина.
— Да, така е — кимна Уолт.
— Моят човек… който го простреля… Искаше да улучи теб.
— Много утешително, няма що.
— Исках да кажа, че той просто си вършеше работата. Не го съди прекалено строго…
— Можем да направим сделка — ние двамата — предложи Флеминг.
— Можем ли?
— Сигурно му е кипнала кръвта, когато е разбрал, че тя отново е увлечена по брат му.
— Да не започваме пак с това, Уолт.
— Ревността е сериозен мотив за престъпление. Човек като Патрик получава всичко, което си навие на пръста, не е ли така? Но когато съперникът ти се окаже собственият ти брат, какво става тогава?
— Много грешиш.
— Не аз. Патрик — каза Уолт. — Ти ми помогна. На моста. Защо реши да го направиш?
— Не разбирам за какво намекваш.
— Да предположим, че шефът ти я е убил — нещастно стечение на обстоятелствата. Изпуснал си е нервите. Кой обаче я е занесъл до онази клетка? Кой й е причинил това? И кой я е захвърлил после в гората? — Той изпитателно наблюдаваше О’Брайън, който се потеше все по-обилно. — Искаше да натопи брат си и това те накара да действаш, нали така? Дани бе идеален за целта и ти знаеше, че точно така ще го приема.
Дик мълчеше.
— Освен това не може да не си знаел, че няма да има достатъчно свидетелски показания за доказване на престъплението и ще се свика съдебно жури. И ако се стигне до присъда, Дани просто влиза в затвора — и точка.
— Нямам никаква представа за какво говориш.
— Това, което не мога да си обясня, е спортният й екип. Тя вече е била приключила с джогинга за този ден. Не би излязла да тича още веднъж. Затова ти — или някой друг — е трябвало да й облечете спортни дрехи, за да изглежда като обичайния й крос по Адамс Гълч. Но откъде са се взели тези дрехи? Държала е резервен комплект у Патрик? Така ли е? За да има какво да облече набързо, ако жена му се прибере по-рано? Ето това не мога да си обясня.
— Радвам се, че баща ти е по-добре. — Дик се врътна и сложи край на разговора, ала размисли и отново се обърна към Уолт: — Цели четири дни бях до Патрик, на една ръка разстояние. Това е цялата истина.
— Дай ми Кътър и няма да повдигам обвинение срещу никого от твоите хора, замесени в онзи случай.
Чу се гласът на Брандън, който съобщи поредица от кодове по радиостанцията.
Шерифът стисна пистолета на колана си и профуча покрай О’Брайън. Щеше му се да имаше малко време, за да разбере дали човекът е готов на сделка.
26.
Уолт кръстосваше празната стая на Тревалян, а Брандън стоеше до вратата и го наблюдаваше. Провери прозорците — фиксирано стъкло, нито един счупен. Обиколи банята. Приближи се до дрешника, отвори го и внимателно го огледа. От един час претърсваха цялата болница, ала от заподозрения нямаше и следа.
— Отворът на тавана води до подпорните греди — обади се Том. — Точно над банята. Три от стаите на етажа имат подобен излаз.
— Да се катери с простреляното си коляно? Мислиш ли? — попита Уолт.
Той приклекна и погледна под леглото. Обърна една възглавница, после още една. Повдигна завивките и надникна под чаршафите.
— Този човек е сериозно ранен, освен това е много умен. Мога да се обзаложа, че не се е катерил до покрива; искал е да си помислим, че го е направил.
Опипа още една възглавница и рязко се завъртя на пети към дрешника.