— Шибаните адвокати!
— Как са актьорските ти умения? — попита Уолт.
— С бебешко личице като моето? — на свой ред попита Драйър. Дори уморената му усмивка не успя да смекчи гангстерското му излъчване.
2.
— Няма да говоря без присъствието на адвокатите ми — заяви Стюарт Холмс от другия край на дългата маса. Изглеждаше спокоен и уверен, сякаш се намираше в някоя от собствените си заседателни зали.
— Все пак проговори току-що — каза седналият срещу него Драйър, — но разбирам какво имаш предвид.
Преди да тръгне от дома си, Холмс набързо бе сменил хавлиения халат с панталон и карирана риза. Носеше мокасини на бос крак. Изглеждаше стар.
Срещу Адам висеше коркова дъска, на която Уолт предварително бе забол списъка с местата на гостите от банкетната зала. Листът висеше под носа на Холмс от десетина минути.
— Характерно за бизнесмените от твоя калибър е, че винаги се опитват да пестят пари, да пазят богатството си.
В ъгъла на масата имаше включен на запис касетофон. Стюарт Холмс не сваляше поглед от него и мълчеше. С усилие се опитваше да прикрие презрението, изписано на лицето му, ала не му се удаваше.
— Шерифът има много интересна теория. Искаш ли да я чуеш?… Ще приема мълчанието ти за съгласие. На мен лично ми звучи малко като изсмукана от пръстите — теорията му, имам предвид. Но така или иначе, той е убеден, че господин Гайът има много повече за губене от теб. И ето как разсъждава: господин Гайът е в другата стая, малко по-нататък по коридора. Единият от вас ще се съгласи на сделка. Човек си мисли, че няма да го направи, но в крайна сметка се съгласява. С всички е така. Този, който пръв се реши на сделка, изпреварва другия и така другият се оказва… извини ме за израза… преебан.
Драйър отпи от чая си и направи отвратена гримаса.
— В случай че прекараш нощта тук, послушай ме и не си поръчвай чай.
— Ще си бъда вкъщи до час — отвърна Холмс.
— В неделя вечер? Посред нощ, през юли? Мислиш ли? Може пък и да си прав, знам ли. — Отпи от чая си и отново сбърчи вежди. — Ето каква е работата. Видя ли списъка с местата зад мен? — Той кимна към корковата дъска.
Стюарт погледна нататък и се престори, че вижда листа за пръв път.
— Знаеш ли защо сме го сложили тук? Защото се чудехме дали някои от поканените гости на Кътър са пропуснали късната закуска с Шейлър. Причините за това биха могли да са две. Едната — ако някой се е разболял или е бил зает. Втората — ако някой е искал да е далеч оттам, когато бомбата, поръчана от самия него за Шейлър, избухне. И както се вижда от маркираните с X места, само двама души са пропуснали речта — ти и покойната ти съпруга.
— Би трябвало да се засрамиш от себе си.
— Говорим за шерифа в момента, но разбирам какво имаш предвид. Както и да е… шерифът спомена за някакъв Рафаел. Личният ти готвач, доколкото разбирам?
Холмс сполучливо имитира отегчение, но Драйър не сваляше поглед от вената на врата му и знаеше, че се преструва. Пулсът му беше ускорен, зениците — разширени, и не го свърташе на стола. Уолт целеше да го извадят от търпение. До момента успяваха, помисли си Адам.
— Шерифът каза, че не хапваш нищо, което не е приготвено от въпросния Рафаел. Това си е твое решение и няма да го коментирам. И аз имам личен готвач, който се казва Макдоналд, но се съмнявам двамата да се познават. Та това, което тревожи шерифа в списъка на гостите, изготвен още през юни, е, че там е отбелязано предпочитанието ти за храна. А то е — без предпочитания. Без Рафаел. И трябва да призная, че тук съм съгласен с него. Той смята, че ти си знаел още през юни, че няма да присъстваш на късната закуска с Шейлър.
Стюарт погледна към списъка с местата на гостите и предпочете да замълчи — доста мъдро решение от негова страна. Синята вена на шията му бясно туптеше, а адамовата му ябълка подскачаше нагоре-надолу, докато нервно преглъщаше.
— Аз смятам — така де, шерифът смята — че си искал да спасиш Рафаел, в случай че бомбата помете кухненския персонал. Затова не си го включил в списъка. Защо да губиш толкова ценен готвач? Нататък теорията става малко крайна, дори и за мен — продължи Драйър. — Шерифът смята, че ти не просто си убил съпругата си — или си поръчал да я убият — но така си го планирал във времето, че да съвпадне с речта на Шейлър, за да се сдобиеш с убедителна причина да не присъстваш. Кой ще седне да задава въпроси на скърбящия съпруг? Каква ирония, а? Ето че все пак ти задавам въпроси. Тук нещата малко се разминават с плана ти.