— Няма да говоря с теб — заяви Гайът.
— А досега какво прави?
Мъжът предпочете да замълчи.
— Обещал ти е купища пари, нали? Обещал ти е, че ако нещо се обърка, ще обжалва до дупка и когато излезеш, ще си богат като Крез. Имал е предвид оная работа с Шейлър. Задачката на Тревалян. А може и да е прав. Може и да успее да те измъкне, знам ли! Той е влиятелен мъж, доколкото разбирам.
— Представа нямаш колко. Ще те прати да събираш глоби за неправилно паркиране още преди да сме приключили с това.
— Ние вече сме приключили. Всичко свърши, Емил. — Той вдигна пликчето със синята контактна леща. — Знаеш ли какво е това? В лабораторията използват пара за обработка на отпечатъци върху различни повърхности. Могат да вземат отпечатък от човешка кожа, от плат — не е за вярване. От контактни лещи например.
Уолт бутна назад стола и стана да си налее кафе. После се върна на мястото си и демонстративно се прозя.
— Предполагам, че сте чули за посещението ни в приюта за кучета? Тези неща се разчуват бързо: долината не е голяма, а хората обичат да дрънкат. Не че това ми върши някаква работа. Господин Холмс сигурно се е разтревожил, когато направихме връзката. Искал е да изглежда като нападение от пума, нали? Само дето прекарвате твърде малко време в долината и това ви се е сторило нормално — две нападения за два дни. Шегуваш ли се? Такова нещо не се е случвало тук не от десет или от двайсет години. Нито от четирийсет. Просто не се е случвало никога. А когато Холмс разбра, че сме се досетили какво е станало в клетката, когато му стана ясно, че за нас случаят е убийство — тогава преигра. Ти също. Грешката на Холмс беше, че позволи на ревността си да вземе превес над разума му. Трябвало е да откриете лещата преди нас.
— Да не си пушил нещо от конфискуваните веществени доказателства, които държите тук, шерифе? По-внимателно с тях.
Уолт остана неподвижен. Изчака минута. После още една. И на двамата им се сториха цяла вечност.
Тогава си пое дъх, изпусна го бавно и даде воля на истинските си емоции.
— Взели сте грешната кола, задник такъв! — извика той и размаха пликчето под носа на Гайът. — Не Дани Кътър е шофирал тойотата, а Патрик. Холмс е искал да натопи Дани. Не Патрик. Хвърлихме съмненията си изцяло върху Дани, докато не намерихме контактната леща. Ето я тази контактна леща. Същата, от която успяха да свалят отпечатък. Виждаш ли това синьо петънце? Така действа парата — боядисва и най-незабележимата мазнина от пръстовия отпечатък в синьо. Но Патрик не я е убил — има желязно алиби за всяка секунда от времето си. Дани пък изобщо не се е качвал в тойотата. Голям глупак си! Изобщо не е трябвало да се хващаш на въдицата на Холмс. Крайно време е да се научиш да казваш не на шефа си.
Гайът стана бял като платно и не можеше да си намери място. По горната му устна изби пот и не смееше да погледне шерифа в очите.
— Той е в другата стая и точно в този момент му съобщават за същата тази улика. Предлагат му сделка, ако се признае за виновен. Я ми кажи, кой, мислиш, е по-добър в сделките — ти или Стюарт Холмс? Кой според теб ще излезе сух от водата накрая? Когато намери контактната леща, защо просто не я изхвърли? Това тук са твоите отпечатъци, нали? На сутринта ще ги сравняваме. Главата си залагам, че не са на шефа ти. Ако имаш късмет, ще се окажат нейните — но се съмнявам да си чак такъв късметлия, Емил. Ако пък си въобразяваш, че Холмс ще успее някак да те изкара от ареста, просто забрави! Когато в този щат някой влиза зад решетките за убийство, ключът се изхвърля — и точка. Добре дошъл в Дивия запад!
Емил Гайът едва си поемаше въздух. Като бегач точно преди финала. Гняв и безсилие струяха от напрегнатия му поглед и присвитите му до бяло устни.
— Никога не изпълнявай прищевките на ревниви съпрузи — допълни Уолт. Мислеше си за Брандън и Гейл.
Повика един от колегите си да го наглежда, но на вратата спря и разклати плика с гипсовата отливка в едната си ръка и малкото пликче с лещата в другата.
— Мислиш ли, че това тук може да вкара Холмс зад решетките? Отговорът е — не! И той го знае много добре. Разчитал е на това. Както и на твоята алчност. А Стюарт Холмс знае какво е алчност. Единственото, което му трябва, е мълчанието ти по време на процеса. После за него всичко приключва, а ти нахлузваш оранжевата униформа.
4.
Стюарт Холмс, Емил Гайът и Милав Тревалян, облечени в оранжеви комбинезони и с окови на краката, бяха изведени от полицейското управление. Фиона снимаше отстрани. От отсрещната страна на улицата, точно до новата сграда на градския съвет, малка групичка демонстранти от „Право на глас“, начело с Бартоломю, продължаваха да скандират с вдигнати юмруци. Уолт не успя да разчете лозунга им. Представители на няколко от националните медии бяха останали в града за пресконференцията на Главната прокуратура, насрочена за три следобед. Докато конвоят с арестантите пристигнеше в Бойси — на около два часа път с кола — щяха да дойдат и още журналисти.