Естествено, редно е да съм им благодарна: именно това ме пробуди за идеята, че хинди е по-популярният език. Когато пораснах достатъчно, та да схвана, че езиците ще ме запазят жива, престанах да мрънкам срещу ходенето на уроци и поисках да уча и хинди. Случи се точно навреме, та да го усвоя гладко преди въвеждането в академията. Хинди не е добър от гледна точка на гъвкавост, защото децата, които го владеят, знаят и английски, така че обикновено искат магиите на английски, та да имат по-надежден материал за размяна. Наистина са ви нужни езици от по-широк спектър. При редките или мъртвите езици е много по-трудно да се намери с кого да се търгува, но пък е по-вероятно да се добереш до истински уникални магии или до по-близко съвпадение с исканото като глупавите ми магии за чистене на староанглийски. Хинди е достатъчно разпространен, та да набележиш много партньори за търгуване, и не е един от големите два езика, хората не искат магии на хинди, просто ги получават във вид с достатъчно добро качество. Запознах се с Аадхия посредством размяна на заклинания на хинди.
В момента уча санскрит, латински, немски, средноанглийски и староанглийски. Последните три се припокриват чудесно. Миналата година учех френски и испански, но ги усвоих достатъчно, та да преджапам някак през магиите, които получавам сега, а и популярността им е като на хинди. Затова се прехвърлих на латински — архивът с магии на този език е огромен. Бях се замислила да добавя староскандинавски, та да мога да се похваля с нещо наистина необичайно, но после се отказах. Не е разумно да започваш нов език, когато няма да ти стигне времето да го усвоиш достатъчно — иначе рискуваш да получаваш заклинания, които не можеш да прочетеш.
Орион ме изпрати до класната ми стая. В началото не забелязах, че го прави, защото бях ангажирана да държа под око групата, с която обикновено се движа сутрин: Нкойо и най-добрите й приятели Джовани и Кора. И те като мен наблягат сериозно на езиците, та сме с почти еднаква програма. Не сме приятели, но ако тръгваме по същото време, ми разрешават да вървят до класната стая с тях, за да имат четвърти за гръб. Мен ме устройва.
Като ги забелязах на масите, те вече бяха преполовили закуската си, та се наложи да излапам моята набързо, за да ги настигна.
— Трябва да тръгвам след пет минути — заявих на Аадхия, за да е справедливо предупредена. Тя махна на двама от приятелите си от нейната академична пътека, които тъкмо се бяха задали с подносите си: след получената информация за работилницата и бездруго нямаше да бърза да се озове там.
Успях да изляза от столовата заедно с Кора, която с неохота ме остави да я догоня, преди да сме минали през вратите — толкова великодушно от нейна страна. Вече бяхме отвън и Нкойо надзърна още веднъж над рамото ми, когато аз осъзнах, че Орион е з
— Ние отиваме на езици! — просъсках му. Неговата академична пътека е алхимия. Истината беше, че тази година курсът по алхимия беше два пъти по-голям, защото децата се опитваха да се придържат близо до него, дори да нямаха наклонност. По мое мнение допълнителното време в лабораториите бе направо пропиляно за такива. Той все така имаше часове по езици от време на време, точно както на нас се налагаше да учим малко алхимия — имаме възможност да поискаме промяна на програмата в първия ден от годината, но ако избереш твърде много лесни дисциплини или се пробваш да си прекален индивидуалист, училището те разпределя в часове, избягвани от останалите деца. В понеделник сутринта обаче в залата за езици са единствено учениците от нашата академична пътека: един от големите бонуси да си на толкова високо ниво, когато си в първа и последна година.
Той ме изгледа упорито.
— Отивам в склада за канцеларски материали.
Набавяме си строителни материали от работилницата и химически вещества от лабораториите, но за всичко по-малко екзотично като химикалки и тетрадки трябва да се ровим в големия склад в далечния край на секцията за езици.
— Може ли да дойдем с теб? — мигом попита Нкойо. Кора и Джовани зяпаха безмълвно, но на нея й сече мозъкът. И очевидно бе оправдано да влезеш в час по-късно, само и само да си част от голяма група, отиваща за канцеларски материали, дори Орион да не влизаше в сметката — ах, де да можех да го изключа от сметката, — така че се присъединих, макар вътрешно да кипях. Взех хартия и мастило, плюс малко живак за търговия и перфоратор, дори си намерих огромна папка класьор за растящата ми камара магии. Забелязах в нас да се взират три очи от пролука на тавана, но сигурно беше просто плювач, а бяхме прекалено много, та да се пробва.
После Орион ни придружи до най-близката класна стая за езици, макар да нямаше причина за това. Тясното стълбище близо до склада изчезва понякога — няма го на чертежите, добавено е със закъснение, когато осъзнали, че е неудобство да се налага да се връщаш четиристотин метра до най-близкото стълбище, — но днес не просто присъстваше, а вратата беше широко отворена и лампата вътре работеше.
— Какво правиш? — попитах, поела риска да остана в коридора, останалите вече се бяха втурнали вътре да заемат свестните кабини. — Моля те, кажи ми, че опитваш да ме сваляш.
Не изглеждаше особено вероятно: никой никога не е проявявал подобно желание. Не че бях грозна; дори напротив. Ставах все по-хубава по смущаващ начин, както подобава на черна магьосница, каквато беше писано да бъда. Или поне докато не грохна като гротескна вещица. Момчетата често си въобразяват за около десет секунди, че е възможно да искат да се срещаме, но после ме поглеждат в очите или говорят с мен и явно придобиват натрапчивото впечатление, че е вероятно да погълна душите им или нещо от този род. Освен това в случая на Орион се показах агресивно груба към него и заради мен едва не беше убит от мимикриращи.
Той изсумтя.
— Сякаш бих пожелал да се срещам с черна вещица?
Преживях момент на възмущение и тъкмо се канех да изръмжа, че не съм такава, когато си изясних нещо.
— Значи ме държиш под око? За в случай че започна да върша злодеяния? И тогава какво? Ще се наложи да ме убиеш?
Той скръсти ръце пред гърдите си и ме изгледа със студени добродетелни очи: достатъчен отговор. Бях жестоко изкушена да го сритам в тестисите. Едно от нещата, в които вярват хората от комуната, са седемнайсетте различни форми на повлияните от Запада бойни изкуства. И макар да е придружавано от купища дрънканици на тема вътрешния ти център, откриване на личния баланс и канализиране на духовната енергия, учиш се и на самото ритане. Не бях супер изкусна, но определено можех да направя Орион Лейк изключително нещастен, предвид че той стоеше, без изобщо да се предпазва.
Но зад нас имаше класна стая, пълна с хлапета, които ни наблюдаваха. Повечето от тях биха се радвали на каквото и да е правдоподобно извинение да ме отлъчат напълно, а и звънецът за закъсняващи щеше да бие всеки момент, на който етап вратата щеше да се затръшне и да ме остави блокирана в коридора за целия учебен час. Никой не би ме пуснал вътре. Така че просто ми се наложи да си тръгна ядосана и да заема една от празните езикови кабини.
В Магьосническата академия няма никакви учители. Капацитетът е напълно запълнен от деца; дори така за всяко място има по две молби, а спалните ни са широки само два метра. Всеки, попаднал тук, не се нуждае от външна мотивация. Да знаеш как да приготвиш отвара, за да излекуваш лигавицата на стомаха си, след като по грешка си пил ябълков сок, примесен с луга, наистина само по себе си е награда. Дори математиката става необходимост за много от по-сложните еликсири, а историческите проучвания ти осигуряват купища полезни магии и рецепти, които не би получил в другите курсове.