— Легни, аз ще оправя нещата.
— Какво ще оправиш? — попита той и се прозя широко.
— Това — заявих. Всъщност няма как да замениш съня, но мама си има техника, която използва при хора с наистина тежко безсъние, та да им помогне да затворят третото си око — да, не е научно или нещо такова — и обикновено това ги кара да се чувстват по-добре. Не умея да изпълнявам особено добре повечето от магиите на мама, но тази е достатъчно проста, та да се справя с нея. Накарах го да легне на леглото и да държи кристала, който му бях дала, а после положих длани върху очите му, опрях палци между веждите му и изпях над него седем пъти нейната „приспивна песен за вътрешното око“ Подейства по начина, по който действаха всички нелепи неща, упражнявани от мама. Той мигом заспа.
Оставих го да дремне двайсет минути, докато не би звънецът за закуска, и като се надигна, той изглеждаше като отспал си поне пет часа.
— Помогни ми да стана — наредих му. Тук не съществува такова нещо като отсъствие по болест. Да прекараш в жилищната секция цял ден значи, че нещата, които се промъкват горе, за да пируват нощем, ще се облажат с дневно похапване. Никой не остава, освен ако вече и бездруго не е умрял. Както може да си представи човек, вечно пипваме някоя настинка или грип. Повече от четири хиляди сме тук вътре и прясно постъпилите внасят в началото на всяка година възхитителен асортимент от вируси и инфекциозни заболявания от всякакви кътчета на света. И дори когато те хубавичко ни обиколят, напълно необяснимо се появяват нови зарази. Възможно е просто те да са зловредни гадории в по-малки мащаби.
Както бях изтощена и смазана, изобщо не калкулирах ефекта, който ще произведем с Орион, като излезем заедно от стаята ми с изтощен и смазан вид. Но няколко други ученици, които също бяха спали до звънеца за закуска, се показаха навън по същото време като нас и то се знае, че като стигнахме в столовата, вече всички бяха чули. Мълвата достигна такива мащаби, че след закуска едно от момичетата от нюйоркския анклав завлече Орион настрана и настоя да узнае какви си ги въобразяваше той.
— Орион, тя е чух я да му заявява. — Джак Уестинг е изчезнал снощи. Хора са открили части от обувките му пред нейната врата. Сигурно го е убила.
— Аз го убих, Клои — заяви Орион. — Той беше черният вещер. Убил е Луиза.
Тази новина я разсея достатъчно, та да се откаже от лекцията на тема неудачния му избор на компания, така че до края на деня Орион беше единственият човек в училището, който не беше наясно как вече несъмнено сме двойка, при това изгубила ума си двойка, прекарала нощта заедно. Хлапетата от нюйоркския анклав мигом станаха тревожни: забелязах, че тези от нашия випуск отделиха време на обяд и отидоха да съобщят на по-големите за това. Междувременно достатъчно ученици от лондонския анклав започнаха да ми говорят мило, та да ми стане ясно как налице са координирани усилия от тяхна страна.
Естествено, в дъното на всичко това бе опасението, че ако Орион е действително завладян от мен, аз бих могла да го избракониерствам. Преди това бях дала ясно да се разбере пред учениците от лондонския анклав, че проявявам интерес към покана. Не бях помолила открито, разбира се, тъй като не ми беше притрябвало презрителното отхвърляне, което би последвало. Изтъкнах все пак, че майка ми живее сравнително близо до Лондон, и споменах как обмислям аз самата да кандидатствам за анклава. Достатъчно, колкото да посея семенцето, та като наближи дипломирането, да демонстрирам огневата си мощ. Хората винаги са по-склонни да отправят предложение, ако мислят, че ще бъде прието.
Разбира се, беше абсолютно нелепо за всички замесени да тръгнат да изпадат в паника или пък да ме ухажват по повод предполагаема двудневна връзка през предпоследния курс в академията, но такова беше нивото на идиотизъм по отношение на Орион. Щях да съм искрено развеселена, ако ситуацията не се явяваше като поредното напомняне колко малко ме ценят заради самата мен. А също и ако нямах недозаздравяла рана в корема, която значително допринасяше за вкиснатото ми настроение.
Все пак не допуснах това да ми попречи да се възползвам от предлаганите ми през целия ден добри места за сядане и дребни услуги. В рамките на срока бях успяла да напредна малко с работата си с идеята да използвам натрупаното време да преговарям за финалните изпити, но вместо това се налагаше да го профукам цялото, за да почивам кротко, докато всички около мен се правеха на малко по-привлекателни мишени. Дори не се опитах да свърша някаква работа в час; просто си пестях енергията и през нощта използвах още малко сили от кристала за свръх стабилна защита, та да се тръшна в леглото и да спя все едно пред вратата ми пазеше елитна стража.
На следващата сутрин лечебната превръзка падна и ме остави с много избледнял белег, бегла болка и сериозни размисли за надвисналия краен срок за задачата ми в работилницата. Ако не изпълниш задание в работилницата навреме, незавършената ти работа оживява на съответната дата и те погва с каквато сила си вложил в нея. А ако се опиташ да се измъкнеш, като не вложиш никакви сили или я изпълниш погрешно, суровият материал, който е трябвало да бъде използван, оживява самостоятелно и пак те погва. Доста солидна техника за обучение е. Получаваме нови задания на всеки шест седмици. Последното ми за тази година е да избера между хипнотична сфера, превръщаща група хора в обезумяла тълпа, която да се избие взаимно; прекрасен часовников червей, който да се вмъкне в нечие въображение и всяка вечер да изравя най-ужасните му кошмари един след друг, докато човекът не полудее; или пък третия вариант — вълшебно огледало, което да те съветва и да ти позволява да надникваш в бъдещето.
Колкото вие се сещате какви съвети ще ми предложи огледалото, толкова и аз. Освен това то е около десет пъти по-трудно за изработване от останалите две. Ако пък конструирам тях, те със сигурност ще бъдат използвани. Ако не от мен, от друг.
Вече бях изковала рамката от просто желязо и бях поставила гърба, който да бъде покрит с вълшебната сребърна амалгама. Но налице бе много силна вероятност леенето на среброто да се обърка поне при първите дузина опити. И тази дейност щеше да включва алхимия и заклинания освен ремонтна магия, а като се опиташ да смесиш две или повече дисциплини, нещата се усложняват значително, освен ако не си уредиш помощта на някой специалист. Което по принцип не ми беше възможно.
Само дето след закуска днес Аадхия ме придружи до работилницата по своя собствена инициатива и седна до мен край един от дългите тезгяси.
— Прекалено съм уморена, за да върша нещо, но не мога да си позволя да изоставам с това — обясних й и й показах заданието си.
— Ох. Това ли си избрала? — ахна тя. — Вълшебните огледала са за дипломанти от академичната пътека за ремонтна магия.
— Другите са по-лоши — обясних, без уточнявам в какъв смисъл. Бих могла да спретна безумната орбита за един сеанс с шепа строшено стъкло. О, сигурно щеше да ми е нужна и жива кръв от някой от съучениците ми, но какво толкова има да му придиряш? — Ти върху какво работиш?
Нейното задание беше ръкохватка за личен предпазен щит — това е амулет, който слагаш на шията си или връзваш на китките си. После прикрепяш щита към него и можеш да използваш ръцете си за други неща, вместо да стискаш щита с едната. Изключително полезна вещ и относително бърза за изпълнение; като надникнах в работната й кутия, установих, че изработва половин дузина от тях. Със сигурност щеше да изтъргува резервните с максимална облага. Вярно, че тя специализираше ремонтна магия, но все пак беше впечатляващо постижение.
Аадхия ме изгледа с присвити очи и каза:
— Леенето ще се получи много по-лесно с майстор и алхимик.
— Мразя да моля някого за помощ, а и до края на срока остават по-малко от три седмици. Всички са заети.
— Аз мога да отделя малко време, ако откриеш алхимик — предложи Аадхия безспорно с идеята да получи шанс да работи с Орион. — Стига да си склонна да ми позволиш да го използвам.