— Когато пожелаеш — обещах. Сделката беше изключителна и в действителност сигурно щеше да се наложи да издиря друг начин да я компенсирам или да понеса гнева й, тъй като беше почти сигурно, че след първия опит нямаше да й хареса да използва огледалото, освен ако не се окажеше типът огледало, което те насърчава да мислиш как всичките ти планове са гениални и колко умна и красива си, докато не се събудиш в руини.
Разбира се, все още предстоеше да помоля Орион за помощта му, което сторих с неохота по време на обяда. Реших, че е най-добре да се възползвам от шанса си, преди той най-накрая да се усети, че в очите на другите минаваме за двойка, и да започне да ме избягва, вместо да прекарва дните си в ролята на бял рицар. Вчера ме проверяваше намусено при всяко хранене и дори допусна да бъде придърпан на масата ни първо от Аадхия, а после от Ибрахим. Беше жестоко дразнещо до степен, че почти позволих на Ибрахим да му досажда по време на вечеря — неспирно повтаряше: „Още не мога да повярвам, че си убил душеядец съвсем сам“ и „Злато или сребро би предпочел като активиращ агент за химическо съединение? Наистина ще съм ти благодарен за съвет“. Само дето това преклонение пред героя беше дори по-дразнещо, та накрая се троснах на Ибрахим да замълчи и да спре да се държи като преследвачите на знаменитости или да си намери друга маса. Той млъкна и изглеждаше засрамен, дори се пробва да ми отправи кръвнишки поглед, но аз просто се взирах в него и до голяма степен съм убедена, че той придоби силното усещане как всеки, пробудил гнева ми, го очаква ужасяваща съдба. Потрепна и се престори, че е гледал в празното пространство до мен.
Така или иначе, докато се редях на обяд, се погрижих да докосна корема си с неприкрита гримаса, и то се знае, Орион си проправи път до мен — ако може да се определи така, при положение че момичетата зад мен с радост му позволиха да го стори, — и ме попита:
— Как си?
— Подобрявам се — отвърнах, което беше вярно, а също така можеше да мине за флиртуване за любопитно надалите ухо. — Изоставам в работилницата обаче. Аадхия обеща да ми помогне, но ни е нужен и алхимик. Проектът засяга трите дисциплини.
Ако ви е прозвучало като трагично директна покана, ами, същото важи и за мен, но явно заобикалки не бяха нужни.
— Аз ще помогна — мигом отсече той.
— Чудесно — възкликнах. — Днес след вечеря? — Той кимна и за пореден път не поиска нищо в замяна, с което осигури още материал за чесане на езици. Почувствах се едновременно ядосана и великодушна, така че добавих: — Всичко е наред, но не и със сутляша.
Той завъртя глава и незабавно се залови с лепкавите ларви, които чакаха в купата — тикнеш ли лъжица между тях, започват да кипят и изгряват пръстите ти до костта, освен ако не я метнеш достатъчно бързо, в който случай те попадат върху дузина различни ученици на опашката и мигом започват да поглъщат наличната плът и да се разрояват на нови гъмжила.
Орион излезе от опашката десет минути след като аз си бях тръгнала с моя поднос. Следваше го блед синьо-сивкав дим и подносът му беше полупразен. Всички останали зад него също бяха взели сравнително малко храна, така че явно унищожаването на ларвите беше коствало повечето от обяда. Нямаше да бъде заредено отново, докато не си тръгнехме ние и не дойдеше редът на второкурсниците. Завъртях очи наум и сложих втората си опаковка мляко и второто си хлебче на неговия поднос, когато Орион седна до мен: шумът и бъркотията зад мен по изключение ми бяха позволили да се заредя добре.
Сара и Алфи ме бяха поканили да седна при тях на масата на лондонския анклав. Аз обаче не бях толкова глупава, та да зарежа Лиу и Аадхия заради тях, така че двамата размениха няколко думи насаме и вместо това те последваха мен — внушителна отстъпка, която означаваше, че изведнъж аз се бях озовала на изненадващо могъща маса. Нкойо заедно с Кора и Джовани са свързани с много от другите ученици от Западна и Южна Африка, а Аадхия разполага със солидна група съюзници от нейната академична пътека. Позициите им са приблизително толкова добри, колкото е възможно, когато не си част от анклав, а сега бях придърпала и двама такива ученици.
И така, Орион отново седна до мен — Аадхия прецизно си беше оставила достатъчно място, та да се премести, щом той доближи и намеренията му станаха ясни — и отведе нещата на напълно ново ниво. Досега за всеки наблюдаващ най-очевидното обяснение беше как старателно съм заплела Орион в мрежите си, а сега си служех с този факт, та да се установя трайно сред хора, които доскоро едва са ме понасяли, вероятно с намерението да го тласна да уреди всички нас в някой водещ анклав. И Лондон активно показваше интерес. Това би било великолепна стратегия от моя страна, стига да бях такава сметкаджийка.
Клои и Мангъс — от Ню Йорк — излязоха от опашката само минута по-късно. Около тях бяха около половин дузина от обичайно следващите ги по петите, плюс четирима други, които пазеха хубава маса и ги очакваха, но като видяха, че Орион отново е до мен, явно промениха решението си. Прошепнаха си нещо, а после приближиха, заеха четирите последни места на нашата маса — двама от следващите ги седнаха на крайните места — и оставиха другите четирима да се затътрят разколебани към масата си без тях.
— Сара, ще ми подадеш ли солта? — попита благо Клои, с което имаше предвид „умри в пламъци, няма да позволим на Лондон да ни задигне Орион“. После се обърна към мен. — Галадриел, по-добре ли се чувстваш? Орион каза, че Джак едва не те убил.
Не бих могла да си пожелая да е по-добре. Само дето онова, което всъщност исках да сторя, беше да стоваря подноса си върху незаслужаващата го глава на Орион, да скастря хубавичко Сара, Алфи, Клои и Мангъс и евентуално да ги възпламеня. Никой от тях не беше тук заради мен. Клои трябва да се беше осведомила за името ми от някого другиго. Това важеше донякъде дори за Аадхия, Нкойо и Лиу, но за тях поне знаех, че биха ме приели на своята маса. Бях им демонстрирала, че падне ли ми възможност, си плащам дълговете, а те бяха достатъчно умни да ценят доказаната надеждност повече от всичко друго. Но в мига щом Орион се прехвърли от мен към по-зелени и не така населявани от зло пасища, дори те ще ме понижат до едва толерирана. А анклавите ще дадат ясно да се разбере, че за тях не съм нещо повече от прахта по подметките на представителите им и съм била късметлийка да преживея минута, кога то съм си представяла нещо различно.
— Прекрасно, много благодаря — произнесох ледено. — Клои, нали? Съжалявам, не мисля, че се познаваме.
Нкойо ме стрелна невярващо с поглед през масата — не се подиграваш с деца от анклавите и всички знаем имената им, — но Орион отметна глава и каза:
— Извинявай, това са Клои Расмусен и Магнъс Тибоу. Те са от Ню Йорк. — После намери за нужно да представи и мен на приятелите си. — Това е Галадриел.
— Много ми е приятно — кимнах хладно.
Явно Алфи го прие като знак, че предпочитам Лондон пред Ню Йорк и се включи с усмивка.
— Живееш близо до Лондон, нали, Ел? Възможно ли е да познаваме семейството ти?
— Идвам от насред нищото — отговорих и не уточних повече от това. Ако им го бях казала, разбира се, че биха отгатнали името на мама. Всички до един. А имах още по-малко желание да се възползвам от нейното име дори отколкото от заблудата, че съм приятелката на Орион. Всеки, който би пожелал да е приятел с дъщерята на Гуен Хигинс, не би искал да е приятел с
Така че през целия обяд бях груба към някои от най-популярните и могъщи деца в цялото училище, игнорирах ги, за да обсъждам огледалото си с Аадхия и Орион, и разговарях на латински с Нкойо. Онзи ден осъществихме много добра размяна на магии. Аз й дадох копие от заклинанието за пламъка на простосмъртните. Може да звучи екстремно, но не се иска класическа магия да призовеш пламъка на простосмъртните, а заклинание тип прищявка, за да получиш магически огън. Повечето хора обичат тези заклинания, защото буквално всеки е способен да ги направи успешно и просто получава различни резултати в зависимост от наклонностите си и колко мана е вложил. Дори да си от смотаните деца, пак можеш да го използваш, за да запалиш клечка кибрит, а и с времето задобряваш. Или, ако си като мен, можеш да изсмучеш жизнените сили от дузина деца и после да изпепелиш половината училище, барабар с теб в него. Крайно ефективно!