Но за Нкойо сигурно щеше да бъде супер полезно заклинание за получаване на стена от пламък и тя сметна, че е редно да ми върне с нещо съответстващо — аз не спорих, — така че ми даде да си избера две. Спрях на две по-незначителни магии, които не изискваха почти никаква мана: заклинание за дестилиране на чиста вода от мръсна, та да не ми се налага да ходя толкова често до банята, и друга, която извлича свободни електрони от заобикалящата те среда, та да предизвикаш хубавичък силен електрошок. В мига щом прочетох първата строфа, разбрах, че приляга на наклонностите ми — представих си, че ще е много уместна за целите на изтезаването, — и ще ми предостави известно предимство по време на битка, или да имам възможност да избягам, или да направя някоя по-внушителна магия.
Кажи-речи, аз съм единствената в училището, която заменя значими чародейства за по-маловажни такива. Разделението е доста мъгляво, не е нещо, което усвояваме в часовете, а просто какво смяташ ти за могъщо. Можеш да спориш колкото си искаш дали едно средно силно заклинание е сериозно, или незначително. И хората го правят! Но стените от пламък категорично са нещо голямо, докато магиите за дестилирането на вода и евтини на мана електрошокове са категорично незначителни, така че след като ги избрах, Нкойо добави няколко персонални вълшебства — сплитане на коса, мъничко обаяние и заклинание за дезодорант, което, предполагам, беше любезен начин да намекне как няма да ми се отрази зле да се мия по-често. Не ми бяха нужни намеци, знаех си го, но като опира да избираш дали да вониш, или да оцелееш, аз избирам да воня. Откакто дойдох в училището, никога не съм си вземала повече от един душ седмично, а понякога дори по-рядко.
Ако си мислите, че заради това нямам приятели, нещата стоят малко като с кокошката и яйцето: всеки без достатъчно приятели, които да му пазят гърба, не може да си позволи да поддържа хигиена, а това дава на хората да разберат, че нямаш приятели и те приемат, че не си ценен съюзник. Така или иначе, никой от нас не прекарва много време под душа, а като поискаш да се изкъпеш, в общи линии каниш някого, който видимо също се нуждае от миене, да те придружи и така сте наравно. Но мен никой никога не ме кани. При всички случаи не ми идваше зле да разполагам с други варианти да се привеждам във вид. Не бих посмяла обаче да изпробвам вълшебството за обаяние, иначе ще се окажа следвана от дузина от по-слабоумните, които ще отправят безнадеждни погледи към мен и ще хленчат как копнеят единствено да им бъде разрешено да ми служат.
И двете останахме доволни от сделката и се съгласихме да продължим да търгуваме и в бъдеще. Но Нкойо и Аадхия никак не държаха да дразнят Лондон или Ню Йорк. Докато говорех с тях, те не спираха да отправят смутени погледи към хлапетата от анклавите. Те пък от своя страна нямаха представа как да тълкуват факта, че аз не им се подмазвам. Естествено, че никак не бяха доволни, но до мен седеше Орион с рошавата си глава, сведена над чинията, и лапаше допълнителната храна, която му бях дала.
Сара и Алфи решиха да се върнат в ролите си на изискани британци и започнаха да описват в самокритичен маниер колко трудна намират работата по отделните дисциплини и колко са обезнадеждени. Истината беше, че и двамата бяха на топ ниво, както би могло да се очаква, ако си бил обучаван от раждането си в един от най-могъщите анклави в света. Междувременно Клои реши да играе в отбрана и не спираше да се пробва да поведе разговор с Орион за разни забавни неща, които бяха вършили в Ню Йорк. Той й отговаряше разсеяно между хапките.
Магнъс изобщо не говореше. Той очевидно не беше усвоил така добре изкуството да демонстрира вдървена вежливост в лицето на някой, който се държи ужасно. А освен това съм убедена, че никак не му допадаше вечно да е втора цигулка в собствената му социална група: ако не беше Орион, той лично би се кандидатирал да доминира във випуска ни. Забелязах, че кипи, но самата аз бях прекалено заета да кипя, че да ме е грижа. Гневът ми е лош гост, както обичаше да казва мама: идва без предупреждение и се задържа задълго. Тъкмо бях започнала да дишам дълбоко в опит да се върна до състояние на по-рационална цивилизованост, казах си как е редно да разменя няколко любезни думи с учениците от анклавите на масата, когато Магнъс достигна лимита на търпението си и се обърна към мен.
— Та, Галадриел, наистина да разбера как задържахте зловредните цялата нощ навън? — попита.
Намекваше, че съм придърпала Орион, като съм открила някакво предпазно заклинание, което ми е позволило да превърна стаята си в убежище за чукане през цялата нощ, предложено от мен в замяна Орион да ме удостоява с вниманието си. Заключението му беше напълно логично, разбира се. Това обаче не направи забележката му по-приемлива за мен, особено след като бе изречена достатъчно силно, та да я дочуят и от съседните маси. Отново паднах във властта на гнева, погледнах го от упор и просъсках — като съм наистина ядосана, получава ми се дори да не участват съскащи звуци.
— Не го направихме.
Думите ми притежаваха силата на чистата истина, но излезли от моята уста само потвърдиха впечатлението, че сме лудували зловредните. Което Орион всъщност наистина правеше, така че в известен смисъл дори това бе вярно. Всички се дръпнаха инстинктивно от мен, а Магнъс, който тъкмо беше получил между очите си пълноценна доза от яростта ми, пребледня силно.
Беше наистина прелестен обяд.
Глава 5
Паякосирени
След изпълнението ми на обяд беше сигурно, не приятелите на Орион от анклава му ще го дръпнат настрана при първа възможност и ще му теглят едно конско как трябва да престане да се среща с мен, а това вероятно щеше да го пробуди и да го накара да осъзнае, че всъщност сме нещо като двойка. Колкото и да бях раздразнена, виждах как прозорецът ми с възможности се затваря, така че докато връщахме подносите си, попитах Аадхия:
— Може ли да отлеем среброто сега, в рамките на учебния ден?
Струва ми се, че се съгласи, предимно защото намираше за редно да угоди на една откровена лунатичка.
— Да, разбира се — прие и Орион с повдигане на раменете.
Поехме право надолу към работилницата, та никой от Ню Йорк да не успее да го пресрещне.
През деня слизането долу е по-търпимо. Повечето ученици се опитват да избягват работилницата толкова близо до края на срока, но поне стълбите и коридорите са осветени и като стигнахме там, не бяхме единствените: трима дипломанти бяха пропуснали напълно обяда и работеха трескаво върху оръжие, на което сигурно разчитаха за дипломирането. Настанихме се на тезгях в предната част и Орион ме придружи до шкафчето с проекта ми — подадох му ключа и го оставих да го отвори; това винаги е критичен момент. Нищо не се нахвърли отгоре ни, аз взех рамката за огледалото и отнесохме нужните материали до мястото, където Аадхия вече беше запалила малката газова горелка, процес, обикновено отнемащ ми десет минути.
Обикновено не си правеше труд да парадира пред мен, но присъствието на Орион беше стимулът, нужен й да се покаже в пълния си блясък. И се оказа, че е дори по-добра, отколкото бях допускала. Тя нямаше да осъществи самото омагьосване, това би изисквало да вложи от своите резерви мана, нещо, което не вършиш при бартер. Предложи обаче да поддържа периметъра, което е трудната част от изливането. Постави бариера около ръба, а Орион забърка среброто с комфортна увереност, нищо че работеше с огромен асортимент от мъчително трудни за набавяне и скъпи съставки, които бях прекарала седмици да събирам грижливо от хранилищата на лабораториите — приблизително също толкова приятно занимание, като да се сдобиеш с нещо от работилницата. Действаше, все едно би могъл да забърше от рафта буркан лунна вратига или торбичка платинени стърготини, когато му потрябваха. Вероятно случаят беше точно такъв.
— Добре, Орион, моля те, излей го право в средата, отвисоко, колкото можеш да достигнеш — поръча Аадхия, а после се обърна към мен с наставнически тон, който аз преглътнах примирено. — Ел, внимавай да не накланяш повърхността на повече от двайсет градуса. Струята трябва да попадне в средата и после внимателно да я разстелиш навън в спирала. Ще ти кажа, когато е готова за магическата формула.